След това Саруман вече не посещавал Графството, тъй като се боял, че подобни слухове могат да плъзнат на длъж и шир, додето стигнат до самия Гандалф. Ала Гандалф знаел за посещенията, досещал се за тяхната цел и се смеел, смятайки туй за най-безвредната тайна на Саруман; но никому нищо не казвал, защото мразел да хвърля срам върху другиго. И все пак бил доволен, когато посещенията на Саруман престанали, понеже вече се съмнявал в него, макар да не прозирал още, че ще настане време, когато знанията на Саруман за Графството може да се окажат гибелни и да принесат огромна полза на Врага като поставят победата на косъм от лапите му.
В друг вариант е описан случаят, когато Саруман открито се подиграл на Гандалфовата страст към „пушилиста“.
Поради неприязън и страх по-късно Саруман взел да избягва Гандалф, та рядко се срещали другаде, освен при срещите на Белия съвет. Именно на Съвета през 2851 година за пръв път се заговорило за „Полуръстовия лист“ и по онова време туй било само повод за забавление, макар подир години да си го припомняли в друга светлина. Съветът се сбрал в Ломидол и Гандалф седял малко настрани, без да продумва, ала пускал невероятни облаци дим (що дотогава никога не бил вършил при тия срещи), докато Саруман говорел против него и настоявал противно на Гандалфовия съвет Дол Гулдур все още да не бъде нападан. Изглежда, както мълчанието, тъй и пушекът твърде раздразнили Саруман и преди Съветът да се разотиде, той рекъл на Гандалф:
— Когато обсъждаме тук преважни дела, Митрандир, искрено ти се чудя как можеш да се забавляваш с тия димящи играчки, додето другите разговарят сериозно.
Ала Гандалф се разсмял и отговорил:
— Нямаше да се учудваш, ако сам употребяваше тая билка. Би могъл да откриеш, че издуханият дим освобождава главата от сенките в нея. И във всеки случай дава търпение да изслушаш без гняв чуждите грешки. Но туй не е моя играчка. Изкуството принадлежи на Дребния народ от далечния Запад — весели и достойни люде, макар навярно да не заемат място във величавите ти кроежи.
Саруман не се укротил от този отговор (понеже мразел дори и най-добродушния присмех), та изрекъл високомерно и хладно:
— Глумиш се, драги ми Митрандир, както отдавна си свикнал. Знам добре, че напоследък кой знае защо проучваш всичко дребно: билки, живи създания и вдетинени народи. Времето си е твое, тъй че можеш да го прахосваш, щом нямаш по-достойни занимания; а приятели си подбирай както намериш за добре. Мрачни са обаче моите дни, та нямам време за разкази от далечни земи, нито пък за срещи с простовати селяци.
Този път Гандалф не се разсмял; и наместо да отговори, засмукал лулата си и издухал голям обръч дим, следван от върволица по-малки кръгчета. После протегнал ръка като да ги хване и те изчезнали. Сетне станал и безмълвно излязъл; а Саруман дълго останал замислен и лицето му помрачняло от яд и тревога.
Тази история се появява в шест различни ръкописа и в един от тях е казано, че Саруман бил обзет от подозрения, като се съмнявал дали е проумял правилно смисъла на Гандалфовата загадка с димните пръстенчета (а най-вече дали в нея не се крие намек за някаква връзка между Полуръстовете и съдбовния въпрос за Всевластните Пръстени, колкото и невероятно да изглеждало това; и не вярвал някой толкоз могъщ да се занимава с народа на Полуръстовете единствено заради самите тях.
В друг (задраскан) ръкопис целта на Гандалф се излага открито:
По една странна случайност в гнева си срещу нахалството на Саруман Гандалф избрал този начин да му покаже подозренията си, че в неговите замисли и проучванията на древните премъдрости за Пръстените е почнала да се примесва жажда за власт; а също така да го предупреди, че всичко ще се изплъзне от ръцете му. Защото не можем да се съмняваме, че Гандалф още не подозирал Пръстените да имат някаква връзка с Полуръстовете (камо ли с тяхното пушене)259. Ако е таял подобна мисъл, определено не би постъпил така. Ала по-късно, когато Полуръстовете наистина се замесили в тия велики дела, Саруман можел само да смята, че Гандалф е знаел всичко това предварително и е укривал истината както от него, тъй и от Съвета — а целта му си представял според своите собствени замисли: да изпревари останалите в гонитбата за власт.
259
Бел.23: Както показва заключителното изречение на този цитат, смисълът е: „Гандалф още не подозирал, че в бъдеще Полуръстовете ще имат някаква връзка с Пръстените“. Срещата на Белия съвет през 2851 г. е била деветдесет години преди Билбо да намери Пръстена.