— А! Ето ги най-сетне! Всички след мен! Сечете наред!
Чувайки тия слова, слисаните орки се озърнали, а Турин тогава се хвърлил напред, размахвайки ръце, сякаш за да прикани някого подир себе си и острието на Гуртанг блестяло като пламък в десницата му. Твърде добре познавали орките този меч, та още преди да го достигне, те се разпръснали и побягнали. Тогава горяните се втурнали към Турин и заедно изтласкали враговете в реката; само шепа орки се добрали до отвъдния бряг.
Накрая спрели на брега да си починат и Дорлас, предводителят на горяните, рекъл:
— Бърз си в борбата, благородни човече; ала твоите люде нещо се бавят.
— Не — отвърнал Турин, — толкоз сме неразделни, че тичаме заедно като един човек.
Тогава бретилците се разсмели и рекли:
— Е, такъв човек и сам да е, струва колкото цяла войска. Голяма благодарност ти дължим. Но кой си и що дириш тук?
— Само си върша работата, а тя е да съсичам орки — отговорил Турин. — Където ги има, там съм и аз. Наричат ме Бездомен горянин.
— Тогава ела да живееш при нас — рекли те. — Защото ние живеем в горите и имаме нужда от твоя занаят. Ще бъдеш добре дошъл!
А Турин ги погледнал странно и рекъл:
— Нима има все още люде, що биха търпели да помрачавам дома им? Само че, скъпи приятели, още не съм изпълнил своята скръбна задача — да намеря Финдуилас, щерка на Ородрет от Нарготронд, или поне да узная вести за нея. Уви! Много седмици минаха откак бе отвлечена от Нарготронд, ала въпреки туй трябва да продължа да я диря.
Тогава те го погледнали с жалост и Дорлас отвърнал:
— Недей да я дириш. Защото един отряд орки дойде от Нарготронд към Теиглинските бродове и ние отрано ги усетихме — вървяха съвсем бавно, защото водеха множество пленници. Тогава решихме да дадем своя скромен принос във войната и причакахме орките с всички стрелци, що успяхме да съберем, като се надявахме да спасим част от пленниците. Но уви! Още щом ги нападнахме, гнусните орки съсякоха всички пленени жени; а дъщерята на Ородрет приковаха с копие за едно сухо дърво.
Застинал Турин, като че тия слова му нанесли гибелна рана.
— Откъде знаеш? — запитал той.
— Знам, защото тя ми го каза преди да умре — отвърнал Дорлас. — Огледа ни, сякаш очакваше да види някого, после рече: „Мормегил. Кажете на Мормегил, че Финдуилас е тук“. Нищо друго не каза. Но заради сетните й слова я погребахме там, където издъхна. Вече от месец насам лежи под зелена могила край Теиглин.
— Отведете ме там — рекъл Турин.
Отвели го до една могилка край Теиглинските бродове. Там Турин рухнал и мрак го обгърнал, та горяните помислили, че е мъртъв. Но Дорлас се взрял в неподвижното тяло, а сетне се обърнал към своите люде и рекъл:
— Късно дойде! Жестока бе съдбата към него. Ала вижте — пред нас лежи сам Мормегил, славният пълководец от Нарготронд. По меча трябваше да го познаем, както разбраха орките.
Защото славата на Черния меч от Юга се носела надлъж и шир чак до най-глухите горски усои.
Затуй горяните с благоговение вдигнали Турин и го отнесли в Ефел Брандир; а Брандир излязъл да ги посрещне и се зачудил що за носилка влачат. Тогава дръпнал завивката, та съзрял лика на Турин, син Хуринов; и черна сянка паднала на сърцето му.
— О, жестоки люде от Народа на Халет! — провикнал се той. — Защо отблъснахте десницата на смъртта от този човек? С много мъки и труд сте донесли насам сетното проклятие за нашето племе.
Но горяните отвърнали:
— Не, туй е Мормегил от Нарготронд54, могъщ боец и страховит враг на орките; оцелее ли, ще ни бъде от помощ. А и да не оцелее, биваше ли да оставим човек, поразен от скръбта, да се валя като леш край пътя?
— Тъй е, не биваше — продумал Брандир. — Съдбата го е пожелала.
После взел Турин в собствения си дом и дълго се грижил за него.
А когато Турин най-сетне се изтръгнал от мрака, вече идвала пролетта; и като се събудил, зърнал слънчеви лъчи по зелените пъпки. Тогава се събудила в него и храбростта на Хадоровия род, та се надигнал и си рекъл: „Всичките ми дела и отминали дни бяха мрачни и пропити от зло. Ала настава нов ден. Тук ще заживея в мир и ще се отрека от род и име; тъй ще оставя сянката зад гърба си, или поне не ще я хвърлям върху ония, които обичам.“
54
Бел.21: Според историята, разказана в „Силмарилион“ (стр. 280), предчувствието за зло обзема Брандир, след като чува вестите „що му донесъл Дорлас“ и следователно (поне така изглежда) след като узнава, че човекът върху носилката е Черния меч от Нарготронд, за когото се носят слухове, че е син на Хурин от Дор-ломин.