II
Алдарион и Ерендис
Менелдур бил син на четвъртия нуменорски крал Тар-Елендил. Той бил трета рожба на краля, тъй като имал две сестри, наречени Силмариен и Исилме. По-голямата станала съпруга на Елатан от Андуние и техен син бил Валандил, владетел на Андуние, от когото след векове произлезли кралските родове на Гондор и Арнор в Средната земя.
Кротък и скромен по нрав, Менелдур предпочитал полета на човешката мисъл пред подвизите и приключенията. От все сърце обичал земите на Нуменор, ала морската шир не го вълнувала; защото в мислите си достигал много по-далеч от Средната земя — влюбен бил в звездите и небесата. Изучавал всичко, що можел да събере от древните премъдрости на Елдарите и Едаините за Еа и мрачните бездни около царството на Арда, а най-голяма наслада откривал в наблюденията на звездите. Той изградил кула във Форостар (северната област на острова), където въздухът бил най-чист, та от нея нощем да изучава небесните светила и движението им по небосвода65.
Когато получил кралския скиптър, Менелдур трябвало да напусне Форостар и да се пресели в Арменелос. Той управлявал като добър и мъдър крал, макар че вечно мечтаел за деня, в който ще може отново да обогатява познанията си за небесата. Съпруга му станала прелестната Алмариан. Тя била дъщеря на Веантур, Капитан на всички кралски кораби по времето на Тар-Елендил; и макар че както повечето нуменорски жени не изпитвала влечение към морето и корабите, синът й се метнал повече на дядо си Веантур, отколкото на Менелдур.
Синът на Менелдур и Алмариан бил наречен Анардил, а по-късно станал крал на Нуменор под името Тар-Алдарион. Имал две по-малки сестри — Айлинел и Алмиел, и по-голямата от тях се омъжила за Орхалдор, син на Хатолдир от Хадоровия род, който бил близък приятел с Менелдур; а синът на Орхалдор и Айлинел бил наречен Соронто и за него ще стане дума по-късно в нашия разказ66.
Алдарион, защото така го наричат във всички предания, бързо израснал и станал снажен мъж, силен и пъргав както телом, така и духом, русокос като майка си, вечно засмян и великодушен, ала по-горделив и по-упорит от баща си. От малък обикнал морето и мечтаел да овладее изкуството на корабостроител. Не обичал северните земи и прекарвал цялото си свободно време по крайбрежието, особено около Ромена, главното нуменорско пристанище с най-големите корабостроителници и най-опитните майстори. Дълги години кралят дори не помислил да му попречи, тъй като бил доволен, че Алдарион сам намира приложение за буйните си младежки сили и храна за неуморния си ум.
Алдарион бил любимец на дядо си Веантур и често живеел в неговия дом край южния бряг на Роменския залив. Този дом имал собствен пристан, край който винаги стояли на котва няколко лодки, защото Веантур пътувал по суша само дотам, където не можело да се стигне по вода; там малкият Алдарион се научил да гребе, а по-късно и да управлява платноходка. Още като юноша вече бил способен да командва плаването на истински кораб от пристанище до пристанище.
И веднъж се случило тъй, че Веантур рекъл на своя внук:
— Анардилия67, пролетта наближава, а с нея и твоето пълнолетие. — (Защото през април Алдарион щял да навърши двайсет и пет години.) — Наумил съм си да го отпразнуваме както подобава. Много станаха вече годините ми и не вярвам, че още дълго ще намирам в сърцето си дързостта да напускам уютния дом и блажените брегове на Нуменор; ала поне още веднъж ще обяздя вълните на Великото море, за да се изправя срещу Изтока и северния вятър. Тази година ще дойдеш с мен и ще поемем към Митлонд, та да видиш високите сини планини на Средната земя и зелените равнини на Елдарите в тяхното подножие. С радост ще те посрещнат там крал Гил-галад и Кирдан Корабостроителя. Трябва да поговориш за това с баща си68.
65
Бел.1: В „Описание на Нуменор“ той е наречен Тар-Менелдур Елентирмо (Звездоброеца). За него виж също така в „Потомците на Елрос“.
66
Бел.2: Както се вижда и от допълненията в края на тази глава, ролята на Соронто може да бъде проследена само съвсем смътно.
67
В текста тук и по-нататък са използвани типично нуменорски обръщения (най-често с окончание „-ия“); така например употребената малко по-долу от Менелдур дума
68
Бел.3: Както се посочва в „Описание на Нуменор“, Веантур пръв извършил пътешествие до Средната земя през 600 година от първата епоха (той бил роден през 451 година). В „Разказ за годините“ от Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“ е записано за 600 година: „Първите нуменорски кораби се появяват край бреговете“.
В едно по-сетнешно есе по езикознание е описана първата среща на нуменорците с хората от Ериадор: „Едва шестстотин години след като оцелелите Атани (Едаини) потеглили по море към Нуменор, първият кораб от Запада отново наближил Средната земя и навлязъл в Лунния залив. Капитанът и моряците били посрещнати с радост от Гил-галад; тъй започнал дружеският съюз на Нуменор и Елдарите от Линдон. Новината бързо се разпространила за изумление на хората от Ериадор. Макар че през първата епоха те живеели на изток, слуховете за «страшната война отвъд Западните планини» (т.е. Еред Луин) били стигнали и до тях; ала в легендите им нямало ясни описания на събитията, затова вярвали, че всички хора по онези земи са загинали от огъня или унищожителните вълни на страховитото бедствие. Но тъй като сред тях още се говорело, че в незапомнени времена тия хора са били техни сродници, те пратили при Гил-галад вестоносци да молят за среща с морските люде «що се завръщали от гибелта в бездните на Морето». Тъй се стигнало до първата среща на Крепостните хълмове; и на тази среща с Нуменорците дошли само дванайсет храбри и доблестни мъже от Ериадор, понеже повечето им сънародници се бояли, че пришълците всъщност са страшни духове на отдавна починали люде. А когато съзрели мореплавателите, страх ги обзел, та дълго не могли дума да продумат от благоговение; защото макар да се смятали за могъщи и славни сред своя народ, мореплавателите пред тях приличали по снага и одежди не на простосмъртни хора, а на елфически владетели. Въпреки туй не се усъмнили в древното родство; а пришълците също гледали с радостна изненада тия люде от Средната земя, защото дотогава в Нуменор вярвали, че там са останали само потомци на злите племена, които Моргот призовал на помощ от Изтока в последните дни на войната срещу него. Ала сега съзирали лица, свободни от Сянката и хора, които спокойно биха могли да крачат из Нуменор, без да приличат на чужденци освен по оръжията и облеклото. Подир дългото мълчание Нуменорците и людете от Ериадор изведнъж изрекли приветствени слова на своите езици, сякаш се срещали с отдавна изгубени сродници. Изпървом и двете страни били разочаровани, че не могат да се разберат; ала когато се смесили и повели дружески разговори, скоро открили, че все още имат множество общи думи, които ясно се разпознавали в говора, а други можели да се проумеят при по-внимателно вслушване, тъй че макар и неуверено, успявали да разговарят за най-прости неща.“ На друго място в това есе е обяснено, че тези хора живеели край езерото Бледоздрач, по Северните ридове, Бурните хълмове и околните земи чак до река Брендивин, на запад от която бродели често, макар и да не се заселвали там. Те били дружелюбни към елфите, но изпитвали и боязън от тях; а от Морето дълбоко се страхували и не смеели да го погледнат. Изглежда, че по произход са били близки с народите на Беор и Хадор, които не пресекли Сините планини към Белерианд през Първата епоха.