Когато Алдарион споменал за това начинание и поискал от своя баща разрешение да потегли щом напролет повеят попътни ветрове, Менелдур дълго се колебал. Хлад натегнал в сърцето му, сякаш предчувствал, че тук се крие нещо повече, отколкото умът човешки съзира. Ала като погледнал пламналото от нетърпение лице на сина си, той потиснал тревогата и рекъл:
— Постъпи както сърцето ти повелява, ония. Тежко ще ми бъде без теб; но с капитан като Веантур и с благословията на Валарите ще живея в надежда пак да те видя. Само недей да обикваш Големите земи, защото един ден ще бъдеш крал и баща на този остров!
И тъй се случило, че в едно слънчево и ветровито утро през ведрата пролет на седемстотин двайсет и първата година от Втората епоха синът на нуменорския престолонаследник69 отплавал от бреговете; и още преди денят да отмине, видял как искрящите земи потъват далече в морето, а най-последен изчезнал връх Менелтарма, възправен пред залеза като черен показалец.
Разказват, че Алдарион собственоръчно водил дневник за своите пътешествия и този дневник дълго се съхранявал в Ромена, преди да изчезне. За първото му плаване не се знае почти нищо, освен че станал приятел с Кирдан и Гил-галад, че пътувал надалеч из Линдон и на запад от Ериадор, и всичко видяно го изпълвало с изумление. Не се завърнал цели две години и дълбока тревога обзела Менелдур. Преданията твърдят, че закъснял, понеже жадувал да узнае от Кирдан колкото се може повече както за строежа и управлението на корабите, тъй и за градежа на стени, способни да устоят пред яростта на морето.
Велика радост настанала в Ромена и Арменелос, когато хората зърнали големия кораб „Нумерамар“ (що означава „Западни криле“) да се задава откъм морето с позлатени от залеза платна. Лятото вече привършвало и наближавал празникът Ерухантале70. Когато Менелдур посрещнал сина си в дома на Веантур, сторило му се, че е израснал на снага и очите му блестят още по-ярко; ала надалеч се реел техният взор.
— Какво си видял в своите пътешествия по далечни земи, ония, та още е живо в паметта ти?
Но Алдарион гледал на изток към нощта и мълчал. Най-сетне продумал, ала тъй тихо, като че говорел на себе си:
— Прекрасният народ на елфите? Зелените брегове? Планините в облачни мантии? Земите, обгърнати в непроницаеми мъгли и сенки? Не знам.
Сетне замлъкнал, а Менелдур разбрал, че туй далеч не е всичко. Защото Алдарион се бил влюбил във Великото море, в самотата на кораба надалеч от всяка земя, понесен от ветровете с пяна край вълнореза към незнайни брегове и пристанища; и този копнеж не го напуснал да края на дните му.
Веантур повече не напуснал Нуменор; но подарил „Нумерамар“ на Алдарион. Подир три години Алдарион отново помолил за разрешение да отпътува и се отправил към Линдон. Три години останал по чужбина; а не след дълго предприел още едно пътешествие, що траяло четири години, защото разказват, че вече не се задоволил само да отплава до Митлонд, а почнал да изучава южните брегове покрай устията на Барандуин, Гватло и Ангрен, заобиколил мрачния нос Рас Ангрен и съзрял огромния залив Белфалас и планините в страната на Амрот, гдето още живеят елфи от племето на Нандорите71.
През трийсет и деветата си година Алдарион се завърнал в Нуменор с дарове от Гил-галад за баща си; защото през следващата година, както отдавна бил обявил, Тар-Елендил преотстъпил скиптъра на сина си и Тар-Менелдур станал крал. Тогава Алдарион обуздал копнежите си и останал у дома за утеха на своя баща; и в тия дни приложил на дело знанията по корабостроителство, що бил усвоил от Кирдан, като и сам добавил немалко новости, а освен туй пратил мнозина да се трудят за обновяването на кейове и пристанища, понеже вечно жадувал да строи нови и по-големи кораби. Но страстта по морето го обзела отново, та пак и пак отплавал от Нуменор; и умът му сега се насочил към пътешествия, що не можели да се осъществят само с един екипаж. Затуй създал Гилдията на Дръзновените, която подир време си спечелила заслужена слава; към това братство били привлечени най-храбрите и най-страстни мореплаватели, а младите идвали с молба да ги приемат дори от най-вътрешните области на Нуменор; и всички единодушно нарекли Алдарион с титлата Великия капитан. По онова време, тъй като не желаел да живее на сушата в Арменелос, той заръчал да му построят голям кораб наместо дом; нарекъл го „Еамбар“ и понякога пътувал с него от едно до друго нуменорско пристанище, ала най-често го държал на котва край Тол Уинен — малко островче в Роменския залив, сложено там от Уинен, Повелителка на моретата72. Върху „Еамбар“ бил Домът на Дръзновените и там съхранявали описанията на храбрите си пътешествия73; защото Тар-Менелдур не одобрявал начинанията на своя син и не желаел да слуша разкази за неговите пътувания, смятайки, че чрез тях се зараждат кълновете на недоволство и стремеж за овладяване на чужди земи.
69
Бел.4: Синът на нуменорския престолонаследник — Алдарион, син на Менелдур. Тар-Елендил предава кралския скиптър на Менелдур едва петнайсет години по-късно.
70
Бел.5:
71
Бел.6: (Сир) Ангрен било елфическото име на река Исен. Названието Рас Ангрен не се среща никъде другаде и навярно се отнася до дългия нос на север от залива Белфалас, наричан обикновено Андраст (Дългия нос).
Споменаването на „страната на Амрот, гдето още живеят елфи от племето на Нандорите“ би трябвало да означава, че преданието за Алдарион и Ерендис е било записано в Гондор преди последният кораб да отпътува от пристанището на Горските елфи край Дол Амрот през 1981 година на Третата епоха; виж и съответните пасажи в „Историята на Галадриел и Келеборн“.
72
Бел.7: За Уинен, съпругата на Осе (Маяр на Морето) виж „Силмарилион“, стр. 27. Там се споменава, че „Нуменорците дълго живели под нейна закрила и я почитали наравно с Валарите“.
73
Бел.8: Известно е, че Домът на Дръзновените „бил конфискуван от кралете и преместен в западното пристанище Андуние; от всички техни записи не останало нищичко“ (има се предвид, че са били унищожени при Падението), включително и подробните карти на Нуменор. Не се споменава обаче кога точно е бил конфискуван „Еамбар“.