— Да бе стоял тук, до мен, повече щеше да ме зарадваш, отколкото с каквито и да било вести и дарове от Мрачните земи. Туй е дар, достоен за търговци и мореплаватели, ала не и за един кралски наследник. Що да сторя със златото и среброто, освен да ги употребявам от горделивост там, гдето други метали биха ми свършили същата работа? Не от тях се нуждае кралският дом, а от мъж, що знае и обича тая страна и народа, над който един ден ще властва.
— Та нима не изучавам людете всеки ден? — запитал Алдарион. — Знам да ги водя и управлявам както желая.
— Само някои люде, що са съгласни с теб — отвърнал кралят. — В Нуменор има и жени почти колкото са мъжете; а освен майка ти, коя друга можеш да водиш както желаеш и какво знаеш за тях? И все пак един ден трябва да си намериш съпруга.
— Да, един ден! — рекъл Алдарион. — Ала не преди да се наложи; а може би и по-късно, ако ли някой опита да ме подтикне към женитба. Други, по-срочни дела ме чакат и към тях съм насочил ума си. „Студен е животът на моряшката съпруга“, тъй казва пословицата; а онзи моряк, що има една-единствена цел и не се обвързва с брега, стига по-надалеч и по-добре знае как да се бори с морето.
— По-надалеч не означава по-плодотворно — рекъл Менелдур. — А и ти не се „бориш с морето“, сине мой. Забрави ли, че Едаините живеят тук по благата воля на Западните властелини, че Уинен е благосклонна към нас и Осе удържа своето буйство? Корабите ни са под закрила и не само твоите ръце ги насочват по пътя. Затуй не бъди горделив, та да не отблъснеш благата воля; и не си въобразявай, че тя ще се разпростре над ония, що рискуват без нужда по канарите на чужди брегове и по земите на мрачни люде.
— Защо ни е тогаз тая закрила над нашите кораби — отвърнал Алдарион, — щом не ще плават към далечни брегове и не ще дирят невиждани гледки?
Повече не проговорил за тия дела пред баща си, ала задълго оставал на „Еамбар“ заедно с други Дръзновени и почнал строежа на нов кораб, по-голям от всички, градени дотогава; нарекъл го „Паларан“, що означава „Скиталец“. Ала вече често се срещал с Ерендис (а затуй допринасяла кралицата); и кралят като узнал, малко се разтревожил, макар да не бил недоволен.
— По-разумно и милосърдно би било да изцелим Алдарион от страстта към пътешествия — рекъл той, — преди да е завоювал сърцето на която и да било жена.
— Та как другояче ще го изцелиш, освен чрез обич? — възразила кралицата.
— Ерендис още е млада — рекъл Менелдур.
Но Алмариан отвърнала:
— Родът на Ерендис не е тъй дълголетен като потомците на Елрос; а сърцето й вече е завоювано76.
И когато бил построен огромният кораб „Паларан“, Алдарион пожелал да отплава отново. Разгневил се тогаз Менелдур, макар че по настояване на кралицата не прибягнал към кралската власт, за да го удържи. Тук трябва да споменем за един обичай: когато нуменорски кораб потеглял през Великото море към Средната земя, някоя жена, най-често сродница на капитана, закрепвала върху носа му Зелената вейка на завръщането; а вейката се отсичала от дървото ойолайре, що означава „вечно лято“ — туй дърво им били подарили Елдарите77, като заръчали да кичат с него корабите си в знак на дружба с Осе и Уинен. Листата му били вечнозелени, лъскави и благоуханни; и най-добре растяло под соления морски вятър. Но Менелдур забранил на кралицата и сестрите на Алдарион да отнесат вейка от ойолайре в Ромена, където бил закотвен „Паларан“, като рекъл, че не ще благослови сина си, понеже потегля против неговата воля; а като чул за това, Алдарион продумал:
— Щом трябва да тръгна без вейка и благословия, то така и ще сторя.
Наскърбила се тогава кралицата; ала Ерендис й рекла:
— Тариния, ако отсечеш вейка от елфическото дърво, с твое разрешение ще я отнеса до пристанището; защото на мен кралят не е забранил.
Моряците смятали за зла поличба капитанът да потегли така; ала когато всичко било готово и вече се готвели да вдигнат котва, Ерендис пристигнала, макар че не обичала шумната суетня по големите пристани и крясъка на чайките. С изненада и радост я посрещнал Алдарион; а тя му рекла:
— Нося ти Вейката на завръщането, господарю; от кралицата е.
— От кралицата ли? — запитал Алдарион с променен глас.
— Да, господарю — отвърнала тя, — но само помолих за разрешение да го сторя. Не само на своите близки ще донесеш радост, ако се върнеш час по-скоро.
В онзи ден Алдарион за пръв път погледнал Ерендис с обич в очите; и докато „Паларан“ бързал напред през морето, той дълго стоял на кърмата и се взирал в брега. Разказват, че ускорил завръщането си и отсъствал далеч по-малко, отколкото бил замислил; а на връщане донесъл дарове за кралицата и нейната свита, ала най-прекрасен подарък дал на Ерендис — безценен елмаз. Хладна била срещата между краля и неговия син; упрекнал го Менелдур, че не подобава на един кралски наследник да дава подобен дар, освен ако е в знак на годеж, и настоял Алдарион да разкрие сърцето си.
76
Бел.11: За разликите в дълголетието на Нуменорците виж Бележка 1 към „Потомците на Елрос“.