Наскърбил се Алдарион, като узнал, че Ерендис е напуснала Арменелос, ала от гордост не пожелал да я търси; пък и не можел да го стори за друго, освен да поиска ръката й, а все още не искал да се обвързва. Заел се с всичко, що бил занемарил през дългото си, почти двайсетгодишно отсъствие; и по онова време извършил големи дела по пристанищата, най-вече в Ромена. Открил, че много дървета били изсечени за строежи и изработка на най-различни неща, ала всичко се вършело безразборно и без мисъл да бъде възстановено, онуй, що се отнема; тогава обиколил надлъж и шир цял Нуменор, та да види оцелелите гори.
Както яздел един ден през дъбравите на Западните земи, зърнал жена, чиято черна коса се веела по вятъра, а зеленият й плащ бил закопчан на шията със скъпоценна брошка; помислил, че е от Елдарите, що понякога посещавали тия места. Ала като наближила, той разпознал Ерендис и видял на брошката камъка, който й подарил; тогава открил в сърцето си обичта към нея и усетил колко празни са дните му. Щом го зърнала, Ерендис пребледняла и понечила да препусне назад, но той я изпреварил и рекъл:
— С право бягаш от мен; туй съм заслужил задето бягах тъй често и тъй надалеч! Ала прости ми сега и остани.
После поели заедно към дома на баща й Берегар и там Алдарион разкрил копнежа си да се сгоди с Ерендис; но сега Ерендис се колебаела, макар че според обичая на нейния народ вече й било време да се задоми. Не била помръкнала обичта й към него, нито пък го отблъсквала от суетност; ала дълбоко в сърцето си се бояла, че не ще победи Морето в борбата за Алдарион. А никога нямало да приеме трохи от обич и предпочитала да загуби всичко; и понеже се бояла от морската шир и упреквала корабите за изсичането на любимите си гори, тя твърдо решила да победи веднъж завинаги Морето и корабите, или сама да бъде победена.
Но Алдарион искрено закопнял за Ерендис и я следвал навсякъде; занемарил пристанищата, корабостроителниците и Гилдията на Дръзновените, не изсичал вече дървета, а само засаждал нови гори и през онези дни открил повече радост, отколкото в целия си предишен живот, макар да разбрал това едва на стари години, когато се озърнал назад. Най-сетне се опитал да склони Ерендис да отплава заедно с него на пътешествие около острова с кораба „Еамбар“; защото вече били отминали сто години откакто Алдарион основал Гилдията на Дръзновените и предстоели големи празненства във всички нуменорски пристанища. Ерендис се съгласила, прикривайки страха и неодобрението си; потеглили от Ромена и пристигнали в Андуние на западното крайбрежие. Там Валандил, владетел на Андуние и близък сродник на Алдарион80, устроил славно празненство; и на трапезата вдигнал наздравица за Ерендис, като я нарекъл Уинениел, Щерка на Уинен и нова Владетелка на Морето. Ала Ерендис, която седяла до жената на Валандил, изрекла високо:
— Не ме наричай с подобно име! Не съм дъщеря на Уинен, а нейна съперница.
Подир туй нови съмнения обзели Ерендис, защото Алдарион пак отправил мислите си към делата в Ромена, та се заел да гради могъщи вълноломи и висока кула върху Тол Уинен — Калминдон я нарекли, що означава Светлата кула. Но когато всичко привършило, Алдарион се върнал при Ерендис и поискал ръката й; а тя още не се решавала и му рекла:
— Пътувах на кораб с теб, господарю. Преди да ти отговоря, не ще ли дойдеш и ти с мен по сушата из местата, които обичам? Твърде малко познаваш страната за човек, комуто предстои някой ден да стане неин крал.
Потеглили тогава заедно и стигнали до полегатите тревисти хълмове на Емерие, където били най-хубавите пасища и най-добрите овчи стада в Нуменор; видели там белите къщички на земеделци и пастири и чули блеенето на стадата. И рекла Ерендис на Алдарион:
— Тук бих могла да живея на воля.
— Като съпруга на кралския наследник ще живееш където поискаш — отвърнал Алдарион. — А като кралица ще имаш толкоз прекрасни къщи, колкото пожелаеш.
— Когато станеш крал, аз ще съм стара — промълвила Ерендис. — А къде ще живее кралският наследник дотогава?
— При съпругата си, когато има свободно време — рекъл Алдарион, — ако тя не може да вземе участие в неговите дела.
— Не ще деля съпруга си с Господарката Уинен — възразила Ерендис.
— Зле говориш сега — отвърнал Алдарион. — Все едно аз да река, че не ще деля съпругата си с Горския властелин Ороме, понеже тя обича дивите дебри.
— И наистина не ще я делиш — рекла Ерендис, — защото ако ти хрумне, с радост би изсякъл всички гори в дар на Уинен.
— Посочи ми дърво, което обичаш, и никой не ще го докосне додето е живо — казал Алдарион.
80
Бел.15: Валандил се падал братовчед на Алдарион, тъй като бил син на Силмариен, дъщеря на Тар-Елендил и сестра на Тар-Менелдур. От Валандил, първия владетел на Андуние, тръгва родът на Елендил Високи, баща на Исилдур и Анарион.