— Не по своя, нито по моя воля попадна тя в лютия студ — отвърнал той. — Ако сега ме пропъдиш, хората няма да те упрекнат. И все пак не бива ли да се надявам, че твоята обич е по-издръжлива дори от прекрасните вейки на ойолайре?
— Тъй изглежда, наистина — рекла Ерендис. — Още не е смразена до смърт, Алдарион. Уви! Как да те пропъдя, като те виждам отново да се завръщаш, прекрасен като слънце подир дългата зима!
— Тогава нека отсега бъде само пролет и лято! — отвърнал той.
— И зимата да не се завръща — добавила Ерендис.
А сетне за радост на Менелдур и Алмариан сватбата на кралския наследник била насрочена за идната пролет; така и станало. През осемстотин и седемдесетата година на Втората епоха Алдарион и Ерендис се венчали в Арменелос и из всички домове бликнала музика, а по улиците пеели мъже и жени. Сетне кралският наследник и неговата съпруга тръгнали без да бързат из Нуменор и в средата на лятото стигнали до Андуние, където местният владетел Валандил им устроил последното празненство; и всички жители на Западните земи се сбрали там от обич към Ерендис и от гордост, че бъдещата кралица на Нуменор е избрана измежду тях.
В утрото преди празненството Алдарион надникнал през прозореца на спалнята, който гледал на запад към морето.
— Виж, Ерендис! — провикнал се той. — Кораб идва в пристанището; и не е нуменорски, а такъв, на който нито ти, нито аз ще стъпим някога, колкото и да искаме.
Тогава Ерендис също погледнала и видяла висок бял кораб, а в слънчевите лъчи над него кръжали ята бели птици; платната му искрели като сребро и пяна кипяла пред вълнореза, докато се носел към кея. Тъй Елдарите идвали да почетат сватбата на Ерендис от обич към людете по Западните земи, с които ги свързвала най-крепка дружба84. Корабът им бил натоварен с цветя, за да разкрасят празненството и когато настанала вечерта, всички гости били накичени с венци от еланор85 и нежен лисуин, чието благоухание носи покой на сърцето. Освен туй довели песнопойци, що помнели песни на елфи и люде от древните времена на Нарготронд и Гондолин; и мнозина снажни и прекрасни Елдари насядали сред гостите на трапезата. Ала людете от Андуние, като гледали тая блажена компания, казвали, че никой там не е по-прелестен от Ерендис; и казвали още, че очите й греят тъй ярко, както сияел някога взорът на Морвен Еледвен86, или дори като очите на пришълците от Авалоне.
А и много дарове били донесли Елдарите. На Алдарион поднесли фиданка с белоснежна кора и право, гъвкаво като стомана стъбло; ала още нямало лист по нея.
— Благодаря ви — рекъл Алдарион. — Сигурно ще да е безценна неговата дървесина.
— Може и тъй да е, ала не знаем — отвърнали те. — Никой никога не е отсичал такова дърво. Лете неговите листа носят прохлада, а зиме цвят отрупва клоните му. Заради туй го ценим.
На Ерендис пък дали две сиви птици със златни крачета и човки. Те пеели нежно една до друга с безброй прекрасни трели, що не се повтаряли и в най-дългата песен; ала щом ги разделяли, мигом пак политали една към друга, инак преставали да пеят.
— Как да се грижа за тях? — попитала Ерендис.
— Пусни ги да летят на воля — отвърнали Елдарите. — Защото ние вече поговорихме с тях и им казахме твоето име; и те ще останат там, където живееш. Обичта помежду им остава за цял живот, а те живеят дълго. Може би някой ден много такива птици ще пеят в градините на децата ти.
Тази нощ Ерендис се събудила и през прозорчето я облъхнал нежен аромат; ала нощта била светла, защото пълната луна още слизала по западния небосклон. Тогава Ерендис станала от постелята, надникнала навън и видяла земите да дремят, облени в сребро; а двете птички били кацнали върху перваза една до друга.
Когато приключило празненството, Алдарион и Ерендис отишли за малко в нейния дом; и птиците пак се заселили върху перваза й. Накрая двамата се сбогували с Берегар и Нунет, а сетне потеглили обратно към Арменелос; защото по волята на Менелдур там щял да живее кралският наследник и вече им бил приготвен дом сред градина с високи дървета. Там засадили елфическата фиданка и двете птици пеели в нейните клони.
Две години по-късно Ерендис заченала и през следващата пролет родила на Алдарион дъщеря. Красиво било детето от самото начало и хубостта му растяла ден подир ден; и древните предания казват, че нямало по-голяма красавица в рода на Елрос, освен последната — Ар-Зимрафел. Когато дошло време да й дадат име, нарекли я Анкалиме. Възрадвало се сърцето на Ерендис, понеже си мислела: „Сигурно сега Алдарион ще пожелае и син, за да си има наследник; и тъй още дълго ще остане при мен“. Защото тайно продължавала да се бои от Морето и властта му над сърцето на нейния възлюбен; и макар че се мъчела да укрие това, макар да разговаряла с него за някогашните му приключения, надежди и планове, ревниво дебнела дали няма пак да отиде на кораба-къща или да се задържи по-дълго при Дръзновените. Веднъж Алдарион я помолил да дойде на „Еамбар“, ала веднага видял неохота в очите й, та повече не настоявал. И не напразно се бояла Ерендис. Когато отминали пет години, откакто бил слязъл на брега, Алдарион пак се захванал с делата си като Защитник на горите и често оставал дълги дни надалеч от дома. Наистина, в Нуменор вече имало предостатъчно дървен материал (най-вече благодарение на неговата предвидливост), ала тъй като и хората ставали повече, вечно трябвала дървесина за нови строежи, а и за изработка на най-различни предмети. Защото макар че в ония древни дни мнозина умеели изкусно да обработват камъни и метали (тъй като някога Едаините били узнали много неща от Нолдорите), Нуменорците обичали всичко изваяно от дърво — както във всекидневните си потребности, тъй и за всевъзможни украшения. По онова време Алдарион отново положил големи грижи за бъдещето, неизменно засаждал на мястото на отсеченото и създал млади гори на всяко свободно място, като подбирал къде кое дърво ще е най-подходящо. Точно тогава станал известен с името Алдарион, както го запомнили и сред носителите на нуменорския скиптър. Ала не само Ерендис, а и мнозина други усещали, че той не обича дърветата и се грижи за тях единствено за да осигури дървесина за своите замисли.
84
Бел.19: По Западните земи елфическият (Синдарински) език се говорел както от знатните, тъй и от простолюдието. С този език била откърмена Ерендис; Алдарион обаче говорел на нуменорско наречие, макар че като всички благородници в Нуменор владеел и езика на Белерианд. (Бележка на автора)
На друго място, в записки за езиците на Нуменор, е казано, че широката употреба на Синдаринския език из северозападните области се дължи на факта, че по тия места се заселили предимно люде от „Беорийско“ потекло; а Беоровият род в Белерианд отрано изоставил собствения си език и възприел Синдаринския. (За това не се споменава в „Силмарилион“, макар на стр. 184 да е казано, че в Дор-Ломин по времето на Финголфин хората от Хадоровия род не забравяли собствената си реч „и от нея произлязъл общият човешки език на Нуменор“.) Широко употребяван бил Адунаическият език, макар че почти всички знаели в известна степен и Синдаринския; а в кралския дворец и повечето домове на знатни и учени люде обикновено се говорело на Синдарински чак докато отминало царуването на Тар-Атанамир. (По-късно в настоящия разказ ще бъде споменато изрично, че Алдарион предпочитал нуменорското наречие; навярно това е било изключение.) По-нататък в записките се споменава, че при дългата употреба от простосмъртните Синдаринският език постепенно се изменил и се превърнал в диалект, но този процес бил силно ограничен в Нуменор, поне сред знатните и учени хора, поради техните връзки с Елдарите от Ересеа и Линдон. Куенийският (староелфически) език не бил разговорен в Нуменор. Знаели го само мъдреците и древните родове, в които се изучавал още от детство. Използвал се в официални документи, които трябвало да се съхраняват за векове, като например законите или Свитъците и Аналите на кралете (за сравнение виж „Акалабет“, стр. 347: „в Свитъка на кралете тази титла била записана като Херунумен, което е нейният превод на езика на Върховните елфи“), а често и в някои книги с потайни премъдрости. Широко приложение намирал и по други официални поводи: общоизвестните имена на всички селища, области и географски забележителности в страната произхождали от Куенийския език (макар че обикновено имало и местни названия, най-често преведени на Синдарински или Адунаически език). Личните имена, а особено официалните титли и обществените прозвища на всички хора от кралския род и от потеклото на Елрос също имали Куенийски произход.
При разглеждането на този въпрос във „Властелинът на Пръстените“, Приложения Е и Ж (раздел „За хората“), се създава малко по-различно впечатление за мястото на Синдаринския сред езиците в Нуменор: „От всички човешки народи единствено
85
Бел.20:
86
Бел.21: Виж по-горе Бележка 10 за произхода на Ерендис от Берет, сестра на Барагунд и леля на Морвен.