— Не — отвърна Темерер, — той просто дойде да говори с мен, въпреки че някакъв дебел дъртак му бил забранил, според мен напълно неоснователно.
— По-добре затвори устата на този твой вироглав дракон — извика Бъркли от гърба на Максимус, докато Лорънс клатеше отчаяно глава и се мъчеше да не забелязва любопитните погледи на младите мичмани.
— Темерер, моля те, не забравяй, че сме на работа.
Лорънс се опита да прозвучи строго, но всъщност нямаше смисъл да пази случилото се в тайна. Новината щеше да се разчуе до седмица. Скоро щяха да се принудят да поемат последствията. Нямаше нищо лошо в това да остави Темерер да се наслади на момента, докато още може.
— Лорънс — каза Гранби иззад рамото му, — в бързината натоварихме мунициите на обичайното място отляво, но не взехме бомбите да уравновесят тежестта. Трябва да пренаредим товара.
— Ще успеете ли, преди да нападнем? О, мили боже! — една мисъл осени Лорънс. — Не знам позицията на конвоя, ти знаеш ли я?
Гранби поклати засрамено глава и Лорънс преглътна гордостта си:
— Бъркли, къде отиваме?
Мъжете на гърба на Максимус дружно избухнаха в смях. Бъркли се провикна:
— Право в ада, ха-ха-ха! — новият изблик на смях почти заглуши координатите, които той изрева.
— Значи полетът е петнадесет минути — пресметна наум Лорънс — и поне пет от тях трябва да запазим за молитвата.
Гранби кимна.
— Ще успеем — каза и тръгна да слиза, за да организира операцията.
Той взе да разкача и закача с оттренирано движение държаните по разположените на равно разстояние халки, които водеха надолу към товарните мрежи, провесени под корема на Темерер.
Останалите дракони от формацията вече се бяха подредили, когато Темерер и Максимус се издигнаха до дефанзивните си позиции най-отзад. Лорънс забеляза, че флагът за водач на формацията се вееше на гърба на Лили. Това означаваше, че по време на отсъствието им командването най-после бе дадено на капитан Харкорт. Той се зарадва да види промяната. На сигналчика му беше трудно да следи дракона по фланга и да държи под око този пред него, но драконите винаги инстинктивно следваха водача, независимо от формалното старшинство.
Той все пак се чувстваше необичайно от факта, че ще приема заповеди от едно двайсетгодишно момиче. Харкорт бе много млад офицер, повишен набързо в резултат на изненадалото ги ранно излюпване на Лили. Във въздушния корпус обаче командването следваше способностите на драконите, а един рядък плюещ киселина Лонгуинг бе твърде ценен, за да бъде разположен другаде освен в центъра на формацията, дори и да приемаше капитан единствено от женски пол.
— Сигнал от адмирала „Пристъпете към изпълнение“ — викна сигналчикът Търнър.
Миг по-късно откъм Лили дойде сигналът за сгъстяване на формацията и драконите намалиха дистанцията, като достигнаха скорост на летене от седемнадесет възела. Темпото беше леко за Темерер, но максимално за по-продължителен период за Йелоу Рийпърите и огромния Максимус.
На Лорънс му остана време да смаже сабята в ножницата и да зареди пищовите си. Гранби беше долу и надвикваше вятъра със заповедите си. Не звучеше истерично и Лорънс имаше пълно доверие в способността му да приключи навреме задачата. Драконите представляваха внушителна формация, макар че това не бяха многобройните сили от битката при Дувър през октомври, които бяха парирали Наполеоновия опит за инвазия.
В онази битка бяха принудени да пратят в боя всички налични дракони, дори дребните куриери, защото повечето от бойните бяха на юг, при Трафалгар. Днес формацията на Екзидий и капитан Роланд отново бе начело с десет дракона, като най-малкият от тях бе среден на ръст Йелоу Рийпър. Всички те летяха в идеален строй, нито едно крило не нарушаваше синхрона — умение, придобито от многогодишния опит.
Формацията на Лили още не бе така внушителна. Зад нея летяха едва шест дракона. Фланговете и крайните позиции се поддържаха от по-малки и по-маневрени животни с по-опитни офицери, които щяха да компенсират грешките от неопитността на Лили или на Максимус и Темерер от задните редици. Дори след като сгъстиха строя, Лорънс видя Сътън, капитана на Месория, да се изправя на гърба й от средата на формацията и да поглежда назад към тях, за да се увери, че всичко е наред. Лорънс вдигна утвърдително ръка и видя, че същото е сторил и Бъркли.
Платната на френския конвой и британските кораби се забелязваха дълго преди да влязат в обсега на драконите. В сцената имаше нещо грандиозно, сякаш шахматни фигури заемаха местата си. Британската флотилия напредваше припряно към многобройните търговски кораби на французите. Хоризонтът бе покрит с великолепни бели платна, сред които се вееха английските цветове. Гранби се покатери по раменния ремък и зае място до Лорънс.