Лорънс сметна, че това е шега, но Хамънд впери поглед в Лиу Бао със съвсем различно изражение.
— Сър, би ли се приело на сериозно подобно предложение?
Лиу Бао вдигна рамене и отново напълни чашите с вино.
— Защо не? Императорът има трима синове, които да го заместят, и няма нужда да осиновява четвърти, но пък няма да му навреди.
— Да не би да преследвате тази цел? — невярващо попита Лорънс Хамънд, докато двамата се олюляваха на път към столовете носилки, които щяха да ги върнат в палата.
— Разбира се, с ваше позволение — отвърна дипломатът. — Идеята несъмнено е необикновена, но в края на краищата ще се приеме от двете страни единствено като формалност. Струва ми се — продължи той е нарастващ ентусиазъм, — че така ще се уредят всички въпроси. Те няма да посмеят да обявят война на нация, с която ги свързва родство, а само помислете за преимуществата за търговията ни.
Лорънс обаче мислеше как би реагирал баща му.
— Ако смятате, че този ход си струва, аз няма да ви преча — рече неохотно той.
Червената ваза, с която се надяваше да умилостиви баща си, едва ли щеше да му е от полза, когато лорд Алъндейл научеше, че синът му е позволил да го осиновят като някое безпризорно дете, па макар и благодетелят да беше императорът на Китай.
Шестнадесета глава
— Работата била сериозна, преди ние да пристигнем, това ще ви кажа — рече Райли и прие подадената през масата чаша чай с по-голяма готовност, отколкото купичката с оризова каша. — Не бях виждал такова нещо. Двайсет кораба и два дракона за подкрепа. Разбира се, бяха обикновени джонки и по размери не са и наполовина колкото фрегати, но и корабите на китайския флот не бяха по-големи. Не мога да си представя как са позволили на толкова много пирати да се развихрят.
— Останах впечатлен от адмирала им обаче. Той изглеждаше много благоразумен човек — вметна Стонтън. — На друг не би му харесало да го спасяват.
— Би бил голям глупак, ако предпочиташе да потъне — каза Райли с далеч по-малко великодушие.
Двамата бяха пристигнали същата сутрин с малка група от екипажа на „Преданост“. Останаха потресени от историята за разбойническото нападение и сега разказваха собствените си преживелици из Китайско море. Седмица след потеглянето им от Макао те се бяха натъкнали на китайската флота, която се опитвала да подчини огромна банда пирати. Били се установили на островите Джоушан, за да нападат местните кораби, както и по-дребните плавателни съдове на западните търговци.
— Разбира се, когато пристигнахме ние, оправихме нещата — продължи Райли. — Драконите на пиратите нямаха въоръжение. Хората от екипажа ни обстрелваха със стрели, можете ли да си представите? Нямаха и добър усет за разстоянията — пикираха толкова ниско, че трудно можехме да не ги улучим с мускети, а за лютите бомби да не говорим. Щом ги пробваха, офейкаха много бързо и ние потопихме три пиратски кораба с един-единствен залп.
— Адмиралът спомена ли нещо за това как ще докладва за този случай? — Хамънд попита Стонтън.
— Мога само да ви кажа, че той изрази своята признателност крайно педантично. Дойде на борда на нашия кораб, а това, вярвам, бе отстъпка от негова страна.
— И хубаво огледа оръдията ни — каза Райли. — Струва ми се, че дойде заради тях, а не от любезност. Във всеки случай, ние ги съпроводихме до порта, после дойдохме тук. Сега „Преданост“ е на котва в пристанището Тянсън. Има ли шанс скоро да си тръгнем?
— Не ми се иска да предизвиквам съдбата, но едва ли — рече Хамънд. — Императорът все още е на север на лятната си ловна експедиция и няма да се върне в Летния дворец още няколко седмици. Очаквам едва тогава да ни бъде позволена официална аудиенция.
— Задвижих въпроса за осиновяването, за което ви разказах, сър — добави той към Стонтън. — Вече получихме известна подкрепа и то не само от принц Миеннин. Имам големи надежди, че услугата, която току-що сте им направили, решително ще обърне настроенията в наша полза.
— Има ли причина корабът да не може да остане, където е в момента? — попита загрижено Лорънс.
— Засега не, но, да ви кажа, запасите тук са по-скъпи, отколкото очаквах — каза Райли. — Не продават осолено месо, а цените на говеждото са възмутителни. Напоследък храним хората с риба и пилешко.
— Да не сме превишили средствата?
Лорънс започна със закъснение да съжалява за направените от него покупки.
— Аз бях малко разточителен, но ми е останало злато, а те нямат нищо против него, щом видят, че е истинско.