— Може би ще заживее в някой уединен резерват.
— Мисля, че тук нямат специални резервати за развъждане на дракони — рече Темерер. — Ние с Мей не ходихме…
Тук той замлъкна и ако можеше, със сигурност щеше да се изчерви от срам.
— А може и да греша — каза бързо.
Лорънс преглътна тежко.
— Много държиш на Мей.
— О, да — рече Темерер, изпълнен с копнеж.
Лорънс замълча. Той вдигна един твърд жълт плод, който бе паднал още недозрял, и се заигра с него.
— „Преданост“ ще отплава при следващия благоприятен прилив, ако позволят ветровете — каза съвсем тихо най-накрая. — Искаш ли да останем?
Когато видя изненадата на Темерер, той добави:
— Хамънд и Стонтън казват, че тук ще сме от голяма полза за британските интереси. Ако желаеш да останем, ще пиша на Лентън и ще го уведомя да ни разквартирува тук.
— О — каза Темерер и наведе глава над ръкописа, но не му обърна внимание, а просто се замисли. — Ти предпочиташ да си тръгнем, нали?
— Ако кажа друго, ще излъжа — тежко рече Лорънс, — но искам ти да си щастлив, а не виждам как ще го постигнем в Англия, щом вече видяхме как се отнасят с местните дракони.
Това предателство почти го задуши и той не можа да продължи.
— Не всички местни дракони са по-умни от английските — отвърна Темерер. — Няма причина Максимус и Лили да не се научат да четат и пишат или да изучат друг занаят. Не е редно да бъдем държани затворени като животни и да ни подготвят единствено за войни.
— Да — каза Лорънс, — не е редно.
Не можеше да даде друг отговор. Всичките му примери в защита на британските нрави бяха дискредитирани от случващото се пред очите му във всяко кътче на Китай. Ако някои дракони гладуваха, това не можеше да наклони везните. Той самият предпочиташе да гладува, отколкото да се откаже от свободата си, и нямаше да обижда Темерер, като споменава този аргумент.
Двамата потънаха в дълго мълчание. Накрая слугите дойдоха да запалят лампите. Растящият сърп на луната се отрази в езерото със сребърна светлина и Лорънс хвърли вяло камъчета във водата, за да го раздроби на вълнички. Не можеше да си представи какво ще прави в Китай, освен да служи като фигурант. В края на краищата, щеше да му се наложи да научи езика, ако не писмено, то поне говоримо.
— Не, Лорънс, така няма да се получи. Не мога да остана тук да се забавлявам, докато у дома още бушува война и имат нужда от мен — най-накрая каза Темерер. — Нещо повече, английските дракони дори не подозират, че съществуват и други нрави. Мей и Циен много ще ми липсват, но няма да съм щастлив, знаейки, че Максимус и Лили продължават да страдат от лошото отношение. Мисля, че съм длъжен да се върна и да подобря живота им.
Лорънс не знаеше какво да каже. Той често бе мъмрил Темерер за революционните му идеи и склонността му към бунтове, но само на шега. Никога не му бе хрумвало, че драконът ще избере този път съзнателно и открито. Лорънс нямаше представа каква официална реакция да очаква, но със сигурност това нямаше да се приеме спокойно.
— Темерер, нали не мислиш… — каза той и млъкна, а големите сини очи го загледаха с очакване.
— Скъпи приятелю — каза спокойно след миг, — ти ме засрами. Естествено, че не бива да оставяме нещата такива, каквито са, при положение, че вече знаем кой е по-добрият начин.
— Знаех си, че ще се съгласиш — отвърна удовлетворено Темерер. — Освен това — добави той по-прозаично, — майка ми казва, че Селестиалът не е създаден за бой, а по цял ден да учи и да не прави нищо вълнуващо. По-добре да се приберем у дома.
Той кимна и погледна към стиховете.
— Лорънс, корабният дърводелец нали може да ми направи няколко от тези рамки за четене?
— Скъпи приятелю, щом това ще те зарадва, ще ти направи и цяла дузина — отвърна Лорънс.
Той се облегна на дракона, изпълнен с признателност въпреки опасенията си, и се зае да изчислява по Луната кога щеше да е следващият прилив, който да ги отведе у дома.
Благодарности
Вторият роман дава нови предизвикателства и поводи за тревога и аз съм особено благодарна на моите редактори Бетси Мичъл от „Дел Рей“ и Джейн Джонсън и Ема Куди от „Харпър Колинс“, Великобритания, за тяхната проницателност и отлични съвети. Също така дължа огромни благодарности на моя екип от тестови читатели за цялата им помощ и насърчения: Холи Бентън, Франческа Копа, Дана Дюпон, Дорис Игън, Даяна Фокс, Ванеса Лен, Шели Мичъл, Джорджина Патерсън, Сара Розенбаум, Л. Шалом, Микол Съдбърг, Ребека Тушнет и Чо Be Дзен.