Лорънс викна притеснено:
— Темерер, престани, успокой се, за Бога! — но без резултат.
Темерер бе изпаднал в дива ярост и не му обърна внимание. Дори мускетите да не го нараняха сериозно, лютите снаряди щяха да го заслепят и ядосат още повече. Лесно щяха да го докарат до абсолютно неконтролируем бяс, опасен както за него, така и за околните.
Дърветата в западна посока внезапно се разклатиха и от тях се надигна огромното туловище на Максимус. Той отметна глава в страховита прозявка, разкривайки редиците остри зъби, и се изтръска.
— Не свърши ли битката? Каква е тази врява?
— Ти там! — викна Барам към Копър Регала и посочи Темерер. — Задръж този дракон!
Максимус бе ужасно далекоглед като всички Копър Регали. За да фокусира летателната площадка, той бе принуден да се отдалечи малко, затова приседна на задните си крака. Бе два пъти по-тежък от Темерер и по-дълъг с двадесет фута. Крилете му, полуотворени за равновесие, хвърлиха дълга сянка и засияха в червеникаво от слънцето зад гърба му, а вените им се откроиха по полупрозрачната кожа. Така, издигнал се внушително над всички тях, той отдръпна още малко глава и се вгледа в площадката.
— Защо трябва да те задържа? — попита той с интерес.
— Не трябва! — Темерер почти плюеше в яда си, а яката му трепереше. Кръвта потече по-обилно по раменете му. — Тези мъже искат да ми отнемат Лорънс, да го вкарат в затвора и да го екзекутират, но аз няма да им позволя. Никога. И Лорънс не може да ми забрани да те смачкам! — добави той ожесточено към лорд Барам.
— Мили Боже — ужасено прошепна Лорънс.
Не беше съзнавал коя е истинската причина за страха на животното. Темерер бе виждал арест само веднъж — на един изменник, екзекутиран по-късно пред очите на собствения си дракон. Случката съкруши всички млади дракони в поделението и дни наред бяха изпаднали в състрадателна меланхолия. Нищо чудно, че сега Темерер бе в паника.
Гранби се възползва от отвличането на вниманието, което Максимус неволно бе причинил, и направи бърз приканващ жест към останалите офицери от екипажа на Темерер. Ферис и Евънс скочиха след него, Ригс и стрелците му ги последваха и след миг всички се строиха пред Темерер в отбранителна позиция, вдигнали пушки и пищови. Беше само перчене, мунициите им бяха свършили в битката, но това по никакъв начин не отслаби ефекта. Лорънс затвори очи от ужас. С това открито неподчинение Гранби и всичките му хора току-що бяха скочили в казана заедно с него. Налице бяха всички основания това да се нарече бунт.
Насочените към тях мускети не потрепнаха. Морските пехотинци бързаха да заредят оръдието. Натъпкваха едно от кръглите гюлета с помощта на малък шомпол.
— Готови! — каза ефрейторът.
Лорънс не можеше да реши как да постъпи. Ако наредеше на Темерер да събори оръдието, това щеше да е нападение над приятелски войски, над мъже, които просто изпълняват дълга си. Би било непростимо и съвсем малко по-невъобразимо, отколкото да бездейства, докато нараняват Темерер или хората му.
— Какво правите всички, по дяволите?
Кейнс, лекарят, назначен да се грижи за Темерер, се върна на площадката с двама олюляващи се помощници, натоварени догоре с нови превръзки и копринен конец за шиене. Той си проправи път през стреснатите пехотинци. Опръсканата с кръв престилка му придаваше авторитет, на който те предпочитаха да се подчинят. Той дръпна фитила от ръцете на войника до лютото оръдие, запокити го на земята и го стъпка. Хвърли гневен поглед наоколо, като не пропусна нито Барам и войниците му, нито Гранби и хората му. Ядът му бе напълно справедлив.
— Къде ви е умът? Току-що се връщат от полет. Не бива да разстройвате драконите след битка. След половин минута насам ще гледа цялото поделение, не само онзи голям клюкар — и той посочи Максимус.
И наистина, още няколко дракона надничаха над дърветата и протягаха шии, за да видят какво се случва. Вдигна се голям шум от чупещи се клони. Земята потрепера под краката им, когато засраменият Максимус се отпусна на задните си крака и се наведе в опит да не изглежда чак толкова любопитен. Барам огледа с безпокойство множеството заинтригувани зрители. Драконите обикновено се хранеха веднага след битка и сега от челюстите на мнозина от тях капеше съсирена кръв и се носеше хрускане на кости.
Кейнс не му остави време да се окопити:
— Марш веднага, всички марш! Не мога да работя посред целия този цирк. Колкото до теб — сопна се той на Лорънс, — лягай моментално! Дадох заповеди да бъдеш отведен право в лазарета. Само Бог знае какво причиняваш на крака си, като подскачаш насам-натам. Къде е Бейлзуърт с носилката?