Калоуей моментално грабна една синя с бели и жълти ивици. Единият от слугите му показа с жестове как да закрепи фитила.
— Да, да — отвърна нетърпеливо той и донесе бикфордовия шнур.
Ракетата се запали веднага, изсъска към небето и се изгуби от поглед, далеч отвъд обсега на осветителните ракети. Първо видяха бяла светкавица, после над водата отекнаха страховити гърмежи и се разстла един по-блед проблясващ кръг от жълти звезди, който за миг сякаш увисна неподвижно във въздуха.
С изригването на фойерверка Фльор дьо Нюитът изкряска от унижение. Стана ясно, че е на не повече от сто ярда над водата и Темерер незабавно се стрелна нагоре с оголени зъби и гневно съскане. Френският дракон се уплаши и пикира, като се изплъзна под разперените нокти на Темерер.
— Харис, стреляй, стреляй! — викна Макреди и младият матрос се прицели.
Лютият снаряд излетя право към целта, но може би малко високо. Фльор дьо Нюитът обаче имаше тесни закривени рога на челото, точно над очите. Снарядът се разчупи от удара в тях и заслепяващият барут се взриви, нажежен до бяло. Драконът изрева отново, този път от истинска болка, излетя с бясна скорост и потъна в мрака. Мина толкова ниско над кораба, че платната изплющяха на вятъра от крилата му.
Харис се изправи иззад оръдието, отвори уста в широка, редкозъба усмивка и падна с изненадано изражение. Ръката и рамото му ги нямаше. Падащото му тяло събори Макреди. Лорънс извади от собствената си ръка треска с големината на нож и забърса кървавите пръски от лицето си. Лютото оръдие бе станало на парчета. Улучи го бомбата, пусната от екипажа на Фльор дьо Нюита, докато драконът отстъпваше.
Двама моряци изтеглиха тялото на Харис и го хвърлиха зад борда. Други загинали нямаше. Шумовете станаха странно приглушени. Калоуей изстреля още два фойерверка. Звездната експлозия осея половината небе с оранжеви ивици, но Лорънс я чу само с лявото ухо.
С пропъждането на Фльор дьо Нюита Темерер се върна на палубата, като съвсем леко разклати кораба.
— Бързо, бързо! — каза и мушна глава под каишите, за да помогне на впрегачите. — Тя е много бърза и не мисля, че светкавицата й навреди колкото на онази, с която се бихме миналата есен. В очите на тази има нещо различно.
Той дишаше тежко, а крилата му потреперваха. Беше кръжал доста дълго, а не бе свикнал да изпълнява по-продължително време тази маневра. Сун Кай, който още се намираше на палубата и наблюдаваше обстановката, не възрази срещу впрягането на Темерер. Явно нямаха нищо против, ако ножът е опрял до техните гърла, с горчивина си помисли Лорънс. Тогава забеляза по палубата капки тъмна червено-черна кръв.
— Къде си ранен?
— Няма страшно, тя ме докопа само два пъти — отвърна Темерер, обърна глава и взе да се ближе отдясно.
Там имаше една повърхностна рана и друга, по-дълбока следа от нокът нагоре към гърба му. Две рани бяха много повече, отколкото Лорънс можеше да понесе. Той се сопна на Кейнс, който пътуваше заедно с тях и сега превързваше животното.
— Не трябва ли да ги зашиеш?
— Глупости — отвърна Кейнс. — Нищо му няма, раните са само повърхностни. Престани да се тревожиш.
Макреди се бе окопитил и бършеше чело с опакото на ръката си. При този отговор той изгледа лекаря с подозрение и хвърли кос поглед на Лорънс. Кейнс продължи да работи и да се оплаква под носа си от паникьосани капитани, прекаляващи с грижите. Самият Лорънс беше твърде благодарен и изпълнен с облекчение, за да възрази.
— Готови ли сте, господа? — попита и провери оръжията си.
Този път на кръста му висеше неговата вярна закривена сабя от истинска испанска стомана със семпла дръжка. Хареса му да усети солидната й тежест в ръката си.
— Готови сме, сър — каза Фелоус и затегна последния ремък, а Темерер качи Лорънс на рамото си. — Опънете я там горе. Държи ли? — викна, когато Лорънс се настани.
— Идеално — отвърна му Лорънс, когато се отпусна на сбруята с цялата си тежест. — Благодаря, Фелоус, добра работа. Гранби, прати стрелците на горната палуба с матросите, а останалите да отблъскват абордажници.
— Много добре. И, Лорънс… — каза Гранби, очевидно с намерението отново да го окуражи да изтегли Темерер от битката.
Лорънс не го изслуша, а смушка дракона с коляно. „Преданост“ се залюля под тежестта от засилката му и двамата най-после излетяха заедно. Въздухът над кораба тежеше от острия серен пушек от фойерверките. Въпреки студения вятър по езика и кожата полепваше мирис като от кремъклийка.