Помощник-капитанът Саклър се качваше задъхано по стълбата с голяма остра лопата, широка осемнайсет сантиметра, завързана набързо за един прът — той бе плавал на китоловен кораб в южните морета, преди да го вербуват принудително във флота.
— Сър, кажете им да внимават. Боже, ще ни стегне в примка — викна на Лорънс, хвърли лопатата на палубата и скочи след нея.
Лорънс си спомни, че веднъж беше видял как един дракон се уви около тялото на риба меч и я удуши — това бе любимият им начин да преборят плячката си. Райли също чу предупреждението и викна на хората да вземат брадви и саби. Лорънс хвана една от първия кош, който му се изпречи, и започна да сече редом с дузина други мъже. Тялото обаче продължи да се извива. Те направиха рани в бледата сивкава подкожна мас, но въобще не стигнаха до плътта.
— Главата, внимавайте за главата — каза Саклър и зачака на парапета с вдигната остра лопата, а ръцете му стискаха дръжката и потреперваха нервно.
Лорънс остави брадвата и отиде да даде наставления на Темерер, който продължаваше да кръжи над кораба и се ядосваше, че не може да сграбчи дракона, докато е така вплетен в корабните мачти и такелаж. Главата на звяра отново се показа над водата, при това от същата страна, точно както ги предупреди Саклър. Намотаното тяло започна да се затяга, откъм „Преданост“ се нададе тътен, парапетът се пропука и поддаде под натиска. Оръдието на Пърбек беше в готовност.
— Готови, изчакайте да тръгне надолу…
— Спрете, спрете! — викна Темерер, но Лорънс не разбра каква е причината.
Пърбек не му обърна внимание и извика: „Огън!“. Оръдието изрева и гюлето излетя към водата, удари звяра по врата и продължи нататък, преди да потъне. Главата му се килна на една страна и се разнесе мирис на опърлено месо, но ударът не беше фатален. Животното само изгъргори от болка и стегна още повече хватката си. Пърбек дори не трепна, макар че тялото на дракона сега бе едва на крачка от него.
— Заредете оръдието — каза той, щом пушекът се разнесе, и мъжете се подготвиха за нов залп.
Изминаха най-малко три минути, докато отново открият огън. Затрудняваше ги неудобната позиция на оръдието и суматохата, настъпила от събирането на три екипажа.
Внезапно част от оградата на щирборда, която се намираше почти до оръдието, се пръсна под натиска. Разлетяха се назъбени трески, не по-малко опасни от артилерийски огън. Една се заби в рамото на Пърбек и ръкавът на куртката му моментално се напои с кръв. Червинс вдигна ръце към чирепа в гърлото си, издаде гъргорещ звук и се стовари върху оръдието. Дъфид с мъка се изправи от пода и не се отпусна въпреки забитата в челюстта му треска. Другият й край стърчеше под брадичката му и от него капеше кръв.
Темерер продължаваше да кръжи с ръмжене напред-назад над главата на дракона. Боеше се да нададе рев така близо до „Преданост“. Една вълна, подобна на онази, която бе разрушила „Валери“, щеше да потопи не само звяра, а и кораба им. Въпреки това Лорънс бе на ръба да му нареди да го направи. Мъжете размахваха брадвите като обезумели, но твърдата кожа им се опъваше, а „Преданост“ всеки момент щеше да пострада непоправимо. Ако се пропукаха гредите под палубата или, по-лошо, ако се изкривеше килът, имаше вероятност повече да не се доберат до пристанище.
Преди Лорънс да успее да викне, Темерер нададе нисък, разочарован писък, издигна се, после прибра криле и падна надолу като камък. Извади нокти и улучи главата на дракона, като го натисна под повърхността. От инерцията той самият също попадна под вълните и водата се обагри в кървавочервено.
— Темерер! — извика Лорънс и без да се замисли, се хвърли към потръпващото, виещо се тяло на дракона.
Наложи се почти да лази по хлъзгавата от кръвта палуба. Покатери се на парапета, а оттам — на веригите на гротмачтата. Гранби посегна да го хване, но го изпусна.
Той си хвърли ботушите във водата. Нямаше ясен план. Почти не можеше да плува, а нямаше нож или пистолет. Гранби се опита да се покатери при него, но не успя да се задържи прав, защото корабът се мяташе напред-назад като детска люлка. Внезапно по сребристото тяло на дракона пробяга мощна тръпка, но не се видя нищо друго. Задните му крака и опашката изскочиха конвулсивно на повърхността, после пак потънаха във водата със страховит плясък и движението замря.
Темерер изплува над водата като шамандура. Отскачаше нагоре и отново се цопваше, кашляше, давеше се и плюеше. Целите му челюсти бяха в кръв.