III
Единадесета глава
16 юни 1806 г.
„Преданост Макао
Джейн,
Моля те да ми простиш дългото мълчание и краткостта на тези няколко реда, но в момента само тях мога да си позволя. В последните три седмици не разполагах с време да хвана перото. Откакто отплавахме от пролива Банка, ни замъчи маларийна треска. Аз избегнах болестта, както и повечето от хората ми, за което, според Кейнс, трябва да благодарим на Темерер. Високата му телесна температура очевидно прогонвала заразните изпарения, причиняващи маларията, и близостта ни с него ни е предпазила.
Това обаче увеличи задълженията ни. Капитан Райли остана на легло почти от самото начало, лорд Пърбек също бе повален от болестта и аз стоя на вахта, заедно с третия и четвъртия лейтенант на кораба, Франке и Бекет. Двамата са енергични млади мъже. Франке влага огромно старание, но в никакъв случай не е подготвен да управлява кораб с размерите на „Преданост “, нито да поддържа дисциплината сред екипажа. Опасявам се, че той заеква, което обяснява привидната му липса на възпитание на масата, която отбелязах преди време.
Тъй като е лято и Кантон е затворен за хора от Запада, утре сутрин ще пуснем котва в Макао. Там корабният лекар се надява да намери хининова кора, за да попълни запасите ни, а аз — някой случаен британски кораб, който да отнесе писмото ми в Англия. Това ще е последната ми удобна възможност, защото по милост на принц Юнсин получихме разрешение да продължим на север до залива Джъли, затова може да пристигнем в Пекин през Тянсън. Ще спестим страшно много време, но тъй като западни кораби обикновено не се допускат на север от Кантон, няма надежда да срещнем британски плавателни съдове.
По пътя насам вече отминахме три френски търговски кораба — повече, отколкото съм свикнал да виждам в тази част на света. Вярно е обаче, че последното ми посещение в Кантон беше преди седем години и днес чуждестранните кораби са далеч по-многобройни.
В момента над пристанището се е спуснала тъмна мъгла и далекогледът е безполезен, затова не мога да съм сигурен, но ми се струва, че там има и един военен кораб, макар че вероятно е холандски, а не френски. Със сигурност не е от нашите. „Преданост “ естествено не е в опасност, защото се намира под протекцията на имперската корона, която французите няма да се осмелят да пренебрегнат. Опасявам се обаче, че е възможно Франция да има собствено посолство, а това ще подкопае нашата мисия.
По въпроса за предишните ми подозрения не мога да кажа нищо ново. Нямаше други опити, въпреки че оределите ни редици биха улеснили едно подобно начинание. Започвам да се надявам, че Фън Ли се е ръководил от някакъв свой загадъчен мотив, а не от чужда повеля.
Камбаната удари, време е да излизам на палубата. Пращам ти цялата си обич и уважение, завинаги твой покорен слуга,
Уилям Лорънс
Мъглата се задържа и през нощта, докато „Преданост“ плаваше към пристанището на Макао. Дългият криволичещ бряг, ограден от спретнати квадратни постройки в португалски стил и редица новопосадени фиданки, действаше успокоително с познатия си вид. Повечето джонки, с още свити платна, можеше да минат за малки лодки на порт във Фуншал или Портсмут. Дори облите планини в зелени премени, които изплуваха от сивата мъгла, щяха да бъдат съвсем на място във всяко средиземноморско пристанище.
Темерер се беше изправил в нетърпеливо очакване, но накрая се отказа да гледа и легна недоволно на палубата.
— Въобще не изглежда различно — разочаровано каза той. — Освен това не виждам други дракони.
„Преданост“ наближаваше порта, обвит в гъст облак, и отначало формата му не се виждаше ясно от брега. Корабът се очерта едва когато мудното слънце проби през мъглата. На влизане в пристанището вятърът отмести облаците от носа му. Тогава забелязаха нещо изненадващо. Лорънс и преди бе акостирал в тази колония и очакваше да ги посрещне известно оживление, може би засилено от внушителните размери на кораба, рядко срещани в района. Той обаче се стъписа от шума, който сякаш изригна откъм брега.
— Тиен Лун, Тиен Лун!