Выбрать главу

Джек Слейд

Неговата страхотна любима

1.

— Вие ли сте мъжът, който преследва Фикс Касиди?

Гласът беше приятен. Мина доста време, преди Ласитър да разбере, че въпросът е отправен към него. В огледалото, което висеше на стената зад бара, видя образа на добре облечен мъж. С изключение на подутите устни и разплескания нос — отличителни знаци на някогашен боксьор, той изглеждаше изискан.

Ласитър остави чашата си на бара и се обърна към мъжа:

— Фикс Касиди? Как така питате мен?

Мъжът се усмихна подкупващо. Беше висок и широкоплещест.

— Защото съм против това някой да го преследва.

Гостите на бара бяха замлъкнали и гледаха към тях. Дори и хората от най-далечните маси се обърнаха. Явно мъжът беше познат на всички.

— Да! — отговори Ласитър. — Аз преследвам Фикс Касиди.

В бара стана тихо. Хората на бар-плота побързаха да се отдръпнат. Дори красивото и нахакано момиче зад тезгяха се оттегли на безопасно разстояние. Имаше великолепна гръдна обиколка. Бялата й блузка беше дълбоко изрязана и откриваше голяма част от бюста й. Всеки път, когато го обслужваше, тя се навеждаше толкова близо до него, че той едва се сдържаше да не посегне към нея, пък и имаше чувството, че и на нея това ще й бъде приятно. Симпатичният омбре, който го беше заговорил, сви вежди.

— Ето че се появи един, на когото му се ядат череши! — възвести високо той. — И то точно с мене!

Ласитър поклати глава.

— Заблуждавате се! Аз изобщо не обичам череши.

Мъжът носеше тежък револвер на дясното си бедро. Но явно като бивш професионален боксьор беше свикнал да разчита повече на юмруците си. Обаче твърде отдавна беше излязъл от занаята. Това личеше от неугледната стойка, която зае, готов за борба. С тия номера днес вече не можеше да се покаже на ринга. А пред Ласитър пък — още по-малко.

На него въобще не му се искаше да се боксира пред очите на цялото заведение с този мизерен професионалист. Затова светкавично посегна към револвера си и го натика под носа на мъжа, така че той спря по средата на замаха си.

Чу се шепот, но скоро замря.

— Сега ще те почерпя едно уиски — проговори спокойно Ласитър. — После ще отидеш при онзи, на когото служиш, и ще го пратиш тук. Ще поседя още известно време.

И той направи знак с лявата си ръка:

— Дай още едно уиски на този човек, хубавице!

Прозвънна стъкло, уискито забълбука от бутилката. В този миг боксьорът се завъртя на пети и се втурна навън от салона. Свечеряваше се и той бързо се скри в настъпващия здрач.

Ласитър скри револвера обратно в кобура и се обърна към бара. Хубавицата го изгледа със сериозен поглед и му подаде чашата. Той я пое от ръката й.

— За съжаление него вече го няма. Е, нищо, ще си го изпия сам. Наздраве! — Ласитър вдигна чашата и отпи.

— Ако сте сам, по-добре е да се махнете от салона — каза тя.

Той се усмихна.

— Наистина съм сам.

— Тогава напуснете не само бара, ами по-добре и града! — намеси се един брадат мъж, хвърли монета на бара и бързо се отправи към вратата.

Посетителите също започнаха да си тръгват. Дребните монети потракваха по бара и по масите, а отместването на столовете още дълго се чуваше. Отпред си предаваха дръжката на вратата от ръка на ръка, докато най-сетне последният я затвори след себе си. Ласитър се огледа. Беше единственият клиент в салона.

— Четири чаши уиски! Моля, платете си!

Зад бара вече стоеше не къдрокосата и гърдеста хубавица, а костелив възрастен мъж. Ласитър бръкна в джоба си и отброи парите на масата.

— Който се захваща с Джери Грей, трябва да даде парите си, докато още може да плаща — поясни човекът.

— Нима това беше Джери Грей? — стъписа се Ласитър.

— Само лявата му ръка. Надали ще ви се удаде да се запознаете лично с него. Но скоро тук ще довтаса Фентън Труман. А той е много по-лош от него. С него дори не може да се говори.

— Я ми дайте още едно уиски! — каза Ласитър и сложи няколко цента на бара. — Съжалявам, че попречих на работата ви, но по-добре по-малко клиенти, отколкото никакви.

Старецът наля уиски, прибра парите и махна с ръка.

— Пак ще дойдат! Вие, мистър, едва ще сте стигнали моргата, когато тук отново ще е пълно с хора.

Ласитър изкриви лице.

— Имаме такава прекрасна погребална зала — продължи замечтано старецът. — Съвсем нова! Цялата от гранит и базалт. Три ковчега стоят един до друг вътре — подарък на общината от Джери Грей!

— Аха! — и Ласитър отново отпи от чашата си. Старецът впи очи във вратата и бавно заотстъпва назад. Ласитър чу стъпки, които се приближаваха. Четирима мъже! С маршова стъпка. Спряха се един до друг и изгледаха презрително Ласитър. Русият, който приличаше на хунски вожд, посочи към него: