— Вие ли сте човекът, който преследва Фикс Касиди?
Ласитър се усмихна.
— Вече ме питаха за това.
— Това не е отговор — изръмжа русият великан.
— А нима трябва? Да отговоря, искам да кажа.
Мъжът сведе очи, придружителите му се изправиха застрашително.
— Ти май се подиграваш с мен, а? — попита гневно той.
— Аз търся Фикс Касиди, защото проклетото копеле ми дължи пари! — отговори Ласитър. — Ако го хвана и той не си плати всичко с лихвите и лихвите на лихвите, ще му строша ребрата. И вие няма да успеете да ми попречите. Никой няма да успее.
Петимата объркано го изгледаха. Русият не знаеше дали да се изсмее, или да го изругае.
— Колко ви дължи?
— Трийсет долара — отговори с важен вид Ласитър.
Петимата не знаеха какво да му отговорят.
— За трийсет долара някои хора по цял месец превиват гръб — упрекна ги Ласитър.
— За трийсет долара? — поклати глава великанът, отвори портмонето си и отиде при него. — Ето ви трийсетте долара! Фикс Касиди отдавна вече не е тук. Не вярвам, че някога ще го видите пак!
Ласитър подложи ръка, а мъжът преброи 30 долара.
— Ами лихвите? — извика Ласитър. — И лихвите на лихвите! Три години оттогава!
Мъжът прибра портмонето си и извади дребни пари от джоба. Отброи още 3 долара и 30 цента.
— За всяка година по 10%. Смятам, че е достатъчно — каза той.
— Но това не решава проблема — не се успокояваше Ласитър.
— Кой проблем? — попита недоверчиво русият.
— Сега Фикс Касиди дължи парите на вас!
Мъжът го изгледа втренчено и каза:
— Вие не се грижете за това!
— Но това не е справедливо! Той роднина ли ви е?
— Нали получихте парите си! — озъби се великанът. — А сега изчезвайте по-скоро!
После хвърли зъл поглед към бара, обърна се и с бързи крачки излезе от салона. Другите мъже безмълвно го последваха.
Ласитър погледна парите, прибра ги в джоба и се усмихна доволно. Постигна това, което искаше. Без да искат, мъжете бяха признали, че Фикс Касиди е някъде наблизо. Сега трябваше да открие къде точно се е укрил негодникът.
Но как така този дангалак му даде толкова пари?
Всъщност не ставаше въпрос за 33 долара и 30 цента, а за много повече, Фикс Касиди беше известен крадец и убиец, осъден на смърт. Беше ограбил банката в Нешвил, щата Тенеси, и при това беше застрелял касиера и една чистачка. Явно беше сметнал метлата й за пушка, насочена срещу него — поне така твърдеше по време на съдебния процес. При тази взломна кражба беше успял да измъкне повече от сто хиляди долара. След четири седмици го хванаха, но от парите у него не се намери нито цент. Той не призна за нея дори и пред съдията, въпреки че го предупреждаваха и го заплашиха да го пратят на бесилката, ако не върне парите на банката в Нешвил. Тъй като въпреки всичко той упорито мълчеше, съдията нямаше какво да стори, освен да го осъди на смърт чрез обесване.
Три дни преди изпълнението на смъртната присъда в Нешвил той изчезна от затвора. Бяха го освободили хората, които междувременно бяха прибрали стоте хиляди долара. Поне така се говореше.
Седма бригада беше започнала едно от обичайните си разследвания, тъй като имаше и други подобни случаи.
Някой си Джери Грей, хотелиер в Грийн Ривър, Юта, уж бил укрил Фикс Касиди в отдалеченото си ранчо, където той живеел като изискан гост. Срещу това получил цялата плячка от банковия обир. В това ранчо пребивавали и други подобни гости. Между тях и търсеният почти във всички щати известен убиец и бандит Рой Джордж, комуто се приписваха повече убийства на невинни хора, отколкото на известния Втори вирджински стрелкови полк през цялата Гражданска война между Северните и Южните щати. Срещу 100 000 долара в ранчото на Джери Грей и той най-после намерил спокойствие. Подслон, изискана храна, пиене и преди всичко сигурност и защита от всички неприятели обещавал на своите гости и пансионери Джери Грей в своето ранчо. Дотам стигали грижите му за специалните гости, че им пращал отбрани момичета от улицата за удоволствие. Отвеждали ги в ранчото със завързани очи, за да не може никоя после да издаде къде е била.
Костеливият старец се появи отново в салона. Върна се и къдрокосата хубавица, а скоро след нея влязоха и останалите клиенти. Всички оглеждаха Ласитър като някое чудновато животно. Най-страшният бандит на Джери Грей беше влязъл в бара с още четирима мъже до себе си, без да се чуе нито един изстрел. Шайката се беше оттеглила набързо, а този чужденец все още стоеше на бара, пиеше уиски, като че нищо не се е случило, и продължаваше да зяпа бюста на Линда…
В Грийн Ривър никога досега не беше се случвало подобно нещо!