Выбрать главу

Ники е очевидно необикновено интелигентен и прекомерно развит. Следователно, естествено е да се очакват и някои особености, някои странности, някои не съвсем обичайни неща. Почувствах се глупаво, да седя и поставям под съмнение такъв дар свише, като Ники, и с облекчение захвърлих страховете настрана. Какво всъщност, би могло да не е наред при дете като Ники?

≈ 3 ≈

Казанова

Срещите ми с мъже при наличието на Ники у дома бяха един кошмар. Твърде дълго бях много заета с него, а двамата с Беатрикс бяха фокусът на моя живот. Разкъсвана между работата си и децата, аз нямах много време за мъже. Нито пък особена охота. Но ето че постепенно започнах да отварям място в живота си за други хора. Бил си с отишъл отдавна и аз съм изминала труден път в самотни грижи по Беати и Ник. Имам вече нагласа за някаква връзка в живота, па макар и не непременно редовна.

Но Ники ме е обсебил, глезен от мен и Беатрикс, и не вижда особена нужда от появата на натрапник. И ми го показва по един съвсем недвусмислен начин.

На две години той вече говори много добре, както на английски, така и на испански и това остана така до края на дните му. Помежду си често говорехме испански. Моят майчин език е френският и отначало направих опит да го добавя към репертоара на Ник, особено в светлината на обстоятелството, че двете с Беатрикс говорехме повече на френски, отколкото на английски. Тя прекарва всяко лято във Франция и за мен е много по-удобно да й говоря на френски. Ник обаче, ненавижда този език още от съвсем малък и отказа да го научи. Цял живот се подиграваше, когато аз го говорех, като превзето и преувеличено имитира особеното произношение. Аз на свой ред го дразнех, защото във френските му имитации се долавя отчетливо неговия испански акцент. От самото начало той реши, че независимо от произхода ми, този език е смехотворен, отказа да го учи и ме подиграваше всеки път, когато ме чуе да говоря на него.

Но какъвто и език да говореха моите ухажори, той ги надхитря с лекота, като организира безчислени забавления. Когато излизах вечер, наемах момичета да остават при децата. Имах и една фантастична икономка от Салвадор на име Люси, която постъпи при нас малко след първия рожден ден на Ник. Тя го обожаваше и е още с мен. Разчитах, че момичетата ще сложат децата да спят в някой приличен час. Моята светла надежда бе да се завърна у дома и заваря Ники заспал като кротко херувимче в леглото си, а аз го поглеждам с майчинска любов и умиление от прага. Една представа, плод на разюзданата ми фантазия, която няма ни най-малък допир с действителността през годините, в които все още се интересувах от мъже. Завърнала се вкъщи, виждам дълбоко заспалата Беати, потъналото в мъртвешки сън пред телевизора момиче и един Ники, който се хвърля към вратата, щом чуе пъхането на ключа в ключалката. Трябва да ви призная, че сърцето ми всеки път отиваше в петите, когато отворила предпазливо вратата, виждах вдигнатото нагоре към мен личице с пакостливи пламъчета в очите и поглед, извършващ светкавична преценка на моя кавалер, който пък няма и най-малка представа, какво му е подготвил Ник.

Прогонвам го в стаята му, като най-често се налага да го завлека дотам лично, нареждам му сурово да не излиза оттам, събуждам момичето и му плащам, след което го изпращам да си върви, докато моят нищо неподозиращ Ромео си сипва нещо за пиене. Изпратила момичето до вратата, аз се връщам, за да заваря новопоявилия се по пижама Ник, да предлага на госта ми, да му покаже играчките си, като се старае поканата да звучи едновременно изискано и примамливо. На един приятел, който бе голям ценител на редки огнестрелни оръжия, Ник предложи да покаже колекцията си от оръжия и кавалерът ми намери поканата за така неотразима, че се качи с момчето на горния етаж ръка за ръка, докато аз чаках седнала на дивана и се молех дано Ники го освободи по-скоро, което той естествено не направи. Когато приятелят ми се върна най-после, аз бях заспала пред телевизора подобно на момичето преди мен, а часът бе един или два сутринта. Повечето ми приятели намираха Ник възхитителен. Понякога наистина ме вбесяваше и бях готова да се закълна, че го прави нарочно.