На любимите ми деца, Беатрикс, Тревър, Тод, Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара, затова че са най-добрите братя и сестри на света, мои най-скъпоценни дарове, какъвто бе Ник, какъвто е и какъвто винаги ще бъде. За любовта, силата и смеха, които ни свързват, които дарявахте на Ник и той даряваше нам. Бъдете благословени и дано никога вече не познаете мъка и загуба като тази.
С цялата си любов, Д. С.
Не става по-добър човек,
Преминал без следа цял век;
Хилядолетие дъб стоял навън,
Да се превърне във гнил пън.
Нежен цвят глава повдига
През веселия месец май.
Той съща нощ загива,
Оставил спомен, земен рай.
Бен Джонсън
„Колкото и пари да вложа в банката всеки ден, събуждам се разорен всяка сутрин.“
Ник Трайна
Август, 1997
Мами
Познавам хиляди хора
Но нито един като теб
Имам мнозина приятели
Но нямам ни малка идея
Отде си дошла, тъй прекрасна
Най-съвършената мами
Ти ме обичаш и ми помагаш
Даже когато греша
Прости ми задето те наранявам
Прости ми сълзите, които ти причинявам
Ще те накарам да се гордееш
Бога ми, ще го направя
Всеки среща препятствия
Всеки познава болка
Да знаеха какво сме ти и аз
Слънцето би пробило облаците
Толкова много си ми дала
Няма думи да го изкажа
Да кажа как те обичам
Няма думи измислени
Без теб съм заникъде
Ти ми вярваше всякога
Обятията ми са отворени
И никога няма да се затворят
Няма жена на земята
Уважавана както ти от мен
А рамото ми е винаги твое
Речеш ли да си поплачеш
Всичко ще бъде хубаво
Защото аз ще те обичам
До смъртния си ден.
Ник Трайна
Август 1996
ПРОЛОГ
Тази книга няма да бъде написана лесно, но има твърде много за казване – с мои думи и с тези на моя син. Но колкото и трудно да се напише, тя ще си струва труда, стига да помогне някому.
Не е лесно да затвориш в колкото и да било страници едно човешко същество, едно толкова изключително човешко същество, една усмивка, едно момче, един огромен талант, едно невероятно сърце, едно дете, един мъж. И все пак, аз съм длъжна да направя този опит заради него, заради себе си, заради вас. Силно се надявам, че когато го сторя, вие ще можете да разберете, кой бе той и колко много означаваше за хората, които го познаваха.
Това с историята на едно необикновено момче с блестящ ум, златно сърце и изтерзана душа. Това е историята на едно заболяване, на една борба за живот, на едно състезание със смъртта. Още е много рано за мен, сега, когато пиша тези редове. Той си отиде толкова скоро. Сърцето ме боли. Дните изглеждат безкрайни. Плача при произнасяне на името му. Влизам в стаята му и усещам неговата така близка миризма. Думите му звучат в ушите ми. Той бе жив само преди дни… преди седмици, толкова кратко време, а ето че вече го няма. Все още ми е трудно да го осъзная, да го разбера. И още по-трудно – да го приема. Гледам неговите снимки и не мога да си представя, че целият този живот, любов и енергия са изчезнали. Това мило, красиво лице, тази лъчезарна усмивка, сърцето, което познавах по-добре от моето собствено, най-добрият ми приятел, нима наистина ги няма вече? Нима наистина са живи само в спомените? Дори днес, всичко това остава неразбрано и непоносимо. Как стана всичко това? Как го загубихме? Как стана така, че въпреки огромните ни усилия, грижи и любов, все пак го загубихме? Ако само любовта можеше да го запази, той щеше да живее триста години. Но понякога дори любовта от цялото сърце и душа, огромното напрежение на разум и воля, остават безсилни. За жалост, останаха безсилни и при Ник.
Ако имах право на три желания, първото щеше да бъде, да не е заболявал от психическо разстройство, второто разбира се, би било, да е днес сред нас, но третото ще бъде, някой да ми бе казал, че това заболяване – маниакална депресия – е в състояние да го убие. Може би този извод е витаел някъде наоколо, но аз съм останала сляпа за него. Аз внимателно се вслушвах във всичко, което ми се казваше в ония години, следях и най-малката промяна и в границите на всичките си познания и възможности, следях и за най-малкия признак. Нищо в спомените ми не говори, да е имало намек затова. Поне не достатъчно ясен. Не съм убедена, че щяхме да успеем да променим нещо, но поне щях да знам, щях да бъда предупредена за най-лошото, което би могло да се случи.