Странно, но мисълта за наследствеността тогава изобщо не ми мина през ума. Не знам, дали съм била просто наивна или бе време, когато хората не обръщаха особено внимание на тези неща. Никога не ми хрумна и за миг, да си задавам въпроси като: „Кой е този човек? Кой е бащата на моето дете?“ Разглеждах бебето като явление, напълно независимо и от двама ни. Но дори да си давах напълно сметка за бомбата със закъснител, наречена наследственост, аз не бих постъпила по различен начин. Убедена бях, че нямам друг избор, освен да родя детето и направя всичко за него след това.
През следващите няколко месеца се виждаме с Бил и когато бременността ми навлезе в шестия, той реши да се пренесе при мен, за да видим как ще вървят нещата. Аз приех, макар да не бях спокойна, но съзнавах, че дължим на малкото същество поне този опит. По онова време споменавахме бегло и за сватба, макар да не вярвам, че той би го правил при липса на бебето. (В оня момент родителите ми още нищо не знаят за моята бременност и аз треперя при мисълта, че ще трябва да им съобщя.)
Няколко дни след като се нанесе у дома, Бил започна да изчезва. Няма го с часове и дни, държи се странно, след като се върне и изобщо изглежда по-различен, отколкото по времето, когато се запознахме. Не арогантен или агресивен, а някак изплъзващ се. Занемари досега безупречния си външен вид, а отсъствията му бързо станаха по-чести и продължителни. Нямах и най-малка представа, къде ходи, с кого се среща и какво прави. Понякога се прибира в един или два през нощта, за да излезе преди още да съм станала. Животът му бе загадка за мен. Изчезванията му – също. Всъщност, всичко около него бе загадка. Най-важното нещо, свързано с него, което ми бе известно, е обстоятелството, че нося неговото дете. Онова, което не знаех и не разбирах бе, че той тихомълком се бе върнал към дрогата. Нямах и най-бегла представа затова. Чужда на неговия свят, аз не разпознах нито един от признаците му.
Когато бях в седмия месец, той заболя от хепатит и това допълнително помрачи моя и на Беатрикс живот. Грижих се за него, докато оздравя. В осмия месец той се изправи на крака и поднови изчезванията си, докато направи катастрофа с моята кола. Именно тогава аз най-после разбрах какво става и си дадох сметка за хаоса, който причиняват опиатите в живота на Бил и който щяха да докарат и в моя, ако допусна това да се случи. Беше страшно. Докосвах се до един свят, за който не исках да знам, че го има и за който не исках да чуват децата ми.
Бях вече в осмия месец на бременността и съобщих за нея на родителите си по телефона. Последва безкрайна тишина, пауза проточила се хилядолетия, преди да чуя ледения глас на баща си. Той настоява само за едно – да се оженим. Как да му обясня, че по това време не виждах Бил дни наред, а появи ли се, профучава през жилището като експресен влак. Едва имах време да му кажа здрасти, камоли да говорим за сватба. А и как бих могла да се омъжа за някого в неговото положение? От една страна, исках да узаконя детето, а от друга се ужасявах от проблемите, които щях да си навлека. Нищо не казах на семейството си за наркотичните забежки на Бил. В края на краищата, въпреки всички резерви, които храня, май не остава друг изход, освен да се омъжа. Разводът бе вече оформен и възможността за нов брак – открита. Това бе изпълнен с тревоги период, за който не си спомням с приятно чувство.
Бил отсъства повечето време и не се появи дори за да купи пръстен или да вземе вулата*. В крайна сметка се оженихме без нея, по силата на „особените обстоятелства“. В резултат от неговите изчезвалия и целия стрес от събитията, аз почти изпаднах истерия, докато най-накрая той се появи вечерта преди сватбата. Венчахме се на следващия ден и обядвахме с приятели в един ресторант. Същата нощ пропадна отново. Една седмица преди термина ми. Единствена утеха ми бе мисълта, че съм угодила на баща си и надеждата, че нещата около Бил ще се оправят.
[* вула – писмено разрешение от духовна власт за встъпване в брак.]
Кошмарно време. Дъщеря ми е отишла при баща си за няколко седмици, докато дойде бебето и аз съм повечето време сама. По неизвестни причини Бил се появи вечерта преди раждането. Прекара нощта при мен, заведе ме в болницата, постоя малко и изчезна отново. Когато си тръгваше, бе по-зле и от мен. Много сериозно пристрастен по онова време, той имаше своите собствени нужди, за които да се погрижи, докато аз останах с една приятелка в дългите часове на родилни мъки, през които Бил се появи и изчезна.