Най-критичната фаза на драмата, изглежда, бе приключила, без някой да пострада, с изключение на Холгер 2, който неволно бе прострелян от брат си в ръката и сега лежеше в спалнята до кухнята на графинята и ругаеше. Раната беше дълбока, ала благодарение на напитката на маршала (която служеше както за дезинфектант, така и за упойка) и превръзка можеше да се очаква, че раненият ще се възстанови след няколко седмици. Номбеко с любов отбеляза, че Холгер 2 ни най-малко не се възползва от обстоятелствата. Точно обратното, лежеше в леглото и с помощта на възглавница се упражняваше в изкуството да удуши човек само с една ръка.
Набелязаната жертва обаче се намираше на безопасно разстояние. Двамата със Селестин спяха на моста, завити с едно одеяло. Агент Б, който се бе държал така заплашително в рамките на минута-две, на свой ред продължаваше със същата дейност в кухнята. От съображения за сигурност Номбеко бе измъкнала пистолета му от кобура. Без това да доведе до нови произшествия.
Кралят, графиня Виртанен, Номбеко и министър-председателят се събраха в кухнята при спящия агент. Негово Величество весело попита каква е следващата точка в дневния ред. Райнфелд беше твърде изморен, за да се подразни още повече от този въпрос. Вместо това се обърна към Номбеко и я помоли да проведат разговор на четири очи.
− Какво ще кажете да седнем в кабината на камиона за картофи? – предложи тя.
Министър-председателят кимна.
Шефът на шведското правителство се оказа толкова умен, колкото и сръчен в бърсането на чинии. Още в началото на разговора призна, че това, което най-много му се искало да стори, било да предаде на полицията всички в Шьолида, включително и краля заради неговото безгрижно поведение.
Но като поразмислил, погледнал на нещата по-прагматично. Първо на първо, кралете не можели да бъдат давани под съд. А и навярно не било съвсем справедливо да се опита да тикне и Холгер 2 и Номбеко зад решетките. Те били направили всичко по силите си, за да внесат ред в хаоса. Графинята като цяло също не била виновна за нищо, разсъждаваше министър-председателят. Особено ако си затворели очите за това дали притежава валидно разрешително за пушката, която по-рано размахвала.
Оставал агентът от чуждестранната разузнавателна служба. И, разбира се, Идиота и приятелката му. Тези двамата заслужавали по няколкостотин години във възможно най-строго охранявания затвор. Само че вероятно щяло да бъде най-добре нацията да не се впуска в тази примамлива вендета. В крайна сметка всяко обвинение се нуждаело от прокурор, който да задава въпроси, а в случая имало опасност отговорите, без значение как са формулирани, да нанесат доживотна травма на десетки хиляди граждани. Атомна бомба на свобода. В сърцето на Швеция. В продължение на двайсет години.
Министър-председателят потръпна от ужас, след което продължи с разсъжденията си. Всъщност бил открил още една причина да се въздържи от законови мерки. Когато отишъл с мотопеда до селския път, се обадил на директора на СЕПО да го успокои, а после се чул и със секретарката си, за да уточнят един практически въпрос.
Ала не вдигнал тревога.
Някой прекалено съвестен прокурор, подстрекаван от опозицията, като нищо можел да се опита така да извърти цялата работа, че да излезе, сякаш самият министър-председател е удължил драмата и е допринесъл за нещо незаконно.
− Хм, хм – каза Номбеко замислено. – Като например излагане на опасност на живота и здравето на граждани, според глава трета, параграф девети от Наказателния кодекс.
− Две години? – попита министър-председателят, който бе започнал да подозира, че Номбеко знае абсолютно всичко.
− Да – отговори тя. – Предвид риска от масово унищожение не можете да се надявате и на ден по-малко. Освен това сте карали мотопед без каска. Ако познавам Швеция добре, не ви мърдат още петнайсет години.
Фредрик Райнфелд се замисли за бъдещето. Надяваше се да поеме поста председател на Европейския съвет през лятото на 2009-а. Да прекара оставащото време в затвора едва ли би бил най-подходящият начин да се подготви това начинание. На всичкото отгоре щяха да го махнат както от поста министър-председател, така и от лидерското място в партията.
Затова помоли умната Номбеко за съвет как да се измъкнат от цялата каша, като същевременно успеят да изпратят в забвение колкото се може по-голяма част от последното денонощие.
Тя отвърна, че не познава човек, който да чисти така добре като министър-председателя. Кухнята светела след пилешката яхния, бирата, напитката на маршала, кафето и всичко друго. Единственото, което оставало… било да изчистят и спящия агент, нали така?