Когато Фредрик Райнфелд видя, че агентът възприема какво му се говори, го погледна в очите и каза:
− Виждам, че колата ви е отвън, господин агент. В името на дружбата между шведския и израелския народ ви предлагам веднага да се качите в нея, да потеглите и незабавно да напуснете страната. Предлагам също така никога да не сте били тук и никога да не се връщате обратно.
На честния министър-председател му призляваше от мисълта, че в рамките само на няколко часа първо бе извършил кражба на картофи, а сега беше на път да пусне един пиян мъж да шофира в оживеното улично движение. Плюс всичко останало.
− Ами министър-председателят Олмерт? – попита агент Б.
− С него нямам за какво да говоря, тъй като вие никога не сте били тук. Нали така?
Агент Б със сигурност не беше трезвен. Освен това още беше сънен. Ала осъзна, че току-що бе получил живота си обратно.
И че трябваше да побърза, преди шведският министър-председател да е размислил.
Фредрик Райнфелд беше един от най-почтените хора в Швеция. Човек, който си бе плащал лиценза за телевизор70 още от времето, когато заживя в първата си студентска квартира. И като дете бе предложил касова бележка на съседското момче, продавайки му връзка праз за двайсет и пет йоре.
70 Такса, която собствениците на телевизор в Швеция заплащат. – Б. пр.
Нищо чудно, че сега не се чувстваше спокоен, след като бе позволил на агент Б да избяга. И бе решил, че всичко останало трябва да бъде потулено. Заровено. Бомбата също. Във военен бункер. Стига да се получеше.
Номбеко се върна с весло под мишница и каза, че току-що е попречила на графинята и краля да ловят незаконно риба с лодката на Йертруд. Тъй като министър-председателят не отговори, а в същото време Номбеко видя задните фарове на колата под наем на агент Б да се отдалечават от Шьолида, тя добави:
− Понякога не е възможно да се постъпи правилно, господин министър-председател. Само повече или по-малко неправилно. Окончателното почистване на кухнята на графинята се налагаше в името на националния интерес. Не бива да страдате от угризения на съвестта заради тази си постъпка.
Министър-председателят запази мълчание още няколко секунди. След това каза:
− Благодаря, госпожице Номбеко.
Номбеко и Фредрик Райнфелд отидоха до моста, за да поговорят сериозно с Холгер 1 и неговата Селестин. Те бяха заспали под одеялото си, а до тях от няколко минути спяха и кралят и графинята.
− Ставай, Идиоте, иначе ще те бутна във водата – каза Номбеко и го подритна (измъчваше я вътрешна неудовлетвореност, която не можеше да бъде облекчена по друг начин освен най-малкото с извиване на носа).
Двамата бивши похитители седнаха на моста, докато останалите от групата на уморените се разбуждаха. Министър-председателят започна разговора, като заяви, че смята да не уведомява полицията за отвличането, заплахите и прочее, при условие че Холгер и Селестин оттук нататък им съдействат напълно.
Те кимнаха.
− Какво ще стане сега, Номбеко? – попита Холгер 1. – Та ние нямаме къде да живеем. Студиото ми в Блакеберг надали ще свърши работа, защото Селестин иска да вземе баба си, ако и тя е съгласна.
− Нямаше ли да бракониерстваме? – обади се току-що събудилата се графиня.
− Не, на първо място трябва да преживеем нощта – каза министър-председателят.
− Добра цел – рече кралят. – Немного амбициозна, но добра.
След това добави, че навярно не било чак толкова зле, дето двамата с графинята така и не потеглили с онази лодка. „Кралят задържан за незаконен риболов“ било заглавие, което злонамерените журналисти нямало да пропуснат да сложат.
Министър-председателят си помисли, че никой журналист на света, злонамерен или не, не би се въздържал доброволно от такова заглавие, стига то да повлияе благоприятно на продажбите. Вместо това обаче каза, че ще бъде благодарен, ако кралят забрави всички мисли за незаконни действия, тъй като престъпленията, извършени същата нощ, можели да ангажират цял районен съд.
Негово Величество отбеляза наум, че като крал би могъл да лови риба незаконно, колкото си иска, ала прояви достатъчно разум да не го изрича пред своя министър-председател.
Затова Фредрик Райнфелд можеше да продължи с всеобщото спасяване на ситуацията и нацията. Той се обърна към графиня Виртанен и я призова да отговори кратко и ясно дали би искала да напусне Шьолида заедно със своята внучка и нейния приятел.
Е, графинята забелязвала, че си е възвърнала желанието за живот. Навярно се дължало на факта, че имала възможност да прекарва толкова много време със своята обична Селестин, пък и срещнала краля, който се оказал така добре запознат с финландско-шведската история и нейните традиции. Картофените полета вече били продадени, а да си издател на списание, честно казано, било твърде скучно, колкото и кратко да продължил нейният опит в тази област.