Райнфелд щеше да се срещне с Ху Дзинтао. През това време от двете жени се очакваше да се придвижват възможно най-внимателно с бомбата из центъра на Стокхолм.
Селестин щеше да е зад волана – нямаха друг шофьор на разположение. Холгер 2, както беше известно на всички, бе прострелян и на легло, а самият министър-председател не можеше да шофира с опасното оръжие и в същото време да заседава с президента на Китай.
Оставаше непредсказуемата Селестин – вече не толкова млада, ала вероятно все така ядосана. Под наблюдението на Номбеко, но все пак.
Докато тримата бяха пред входа на хотела, секретарката на министър-председателя позвъни, за да съобщи, че в кабинета му в Министерския съвет го очакват костюм и нови обувки. Ала освен това предаде, че от делегацията на китайския президент се обадили, за да изразят известно безпокойство. Предишната вечер преводачът на Ху Дзинтао си бил прищипал силно ръката и сега се възстановявал в болница „Каролинска“ след операция на четири счупени пръста и смазан палец. Чрез служителите си президентът желаел да сподели предположението, че министър-председателят навярно разполагал с подходящ преводач за сутрешната среща и за обяда по-късно. Според секретарката той имал предвид чернокожата жена, с която се била срещнала за кратко пред двореца. В такъв случай знаел ли министър-председателят къде се намира тя?
Райнфелд помоли секретарката си да почака един момент и се обърна към Номбеко.
− Какво ще кажете да присъствате на срещата ми с президента на Китай? Неговият преводач е в болница.
− И сигурно се оплаква, че скоро ще умре? – вметна Номбеко.
Преди министър-председателят да успее да я попита какво има предвид, добави:
− Разбира се, че ще дойда. Но какво ще стане през това време с камиона, бомбата и Селестин?
Да оставят Селестин сама с камиона и бомбата в продължение на няколко часа не звучеше никак разумно. На Номбеко първо й мина през ум да вземе белезниците й и да я закопчае за волана. Ала следващата й идея беше по-добра. Тя се насочи към хотелския апартамент и скоро се върна.
− Сега твоят приятел е заключен за дивана, на който хърка така благозвучно. Ако направиш някоя глупост с камиона или бомбата, докато с министър-председателя сме на среща с президента на Китай, ти обещавам, че ще хвърля ключа за белезниците в Нюбрувикен71.
71 Малък залив в Стокхолм. – Б. пр.
Селестин изсумтя в отговор.
Министър-председателят Райнфелд се обади на двама от личните си телохранители и им каза да дойдат до „Гранд Хотел“, за да го вземат заедно с Номбеко в автомобил с възможно най-тъмните стъкла. На Селестин нареди да отиде на първия сносен паркинг, който види, и да остане там, докато той самият или Номбеко не й се обадят. Само няколко часа, увери я министър-председателят и изпита неистов копнеж вчерашният ден, продължаващ и днес, най-накрая да приключи.
Глава 23
За един разгневен главнокомандващ и за една жена, която пее хубаво
ФРЕДРИК РАЙНФЕЛД СЕ НАСТАНИ в единия фотьойл в кабинета си със сандвич и тройно еспресо. Чувстваше се нов човек, след като си бе взел душ и си беше сложил чисти дрехи и обувки без кал. В другия фотьойл вече седеше неговата южноафриканска преводачка от китайски с чаша шведски чай в ръка. Облечена със същите дрехи като предишния ден. Тя обаче не беше ходила из картофени полета и не бе вадила картофи.
− Аха, така изглеждахте, преди да се изцапате до ушите – отбеляза Номбеко.
− Колко е часът? – попита министър-председателят.
Беше десет без двайсет. Имаше време да подготви преводачката.
Райнфелд обясни, че възнамерявал да покани Ху Дзинтао на срещата на върха за климата, която щеше да се състои в Копенхаген през 2009 година, по време на мандата му като председател на Европейския съвет.
− Ще обсъдим проблемите, отнасящи се до околната среда, както и различните усилия, които се полагат в тази област – каза той. – Искам Китай да стане част от предстоящия договор за климата.
− Виж ти – рече Номбеко.
Министър-председателят планирал да повдигне един въпрос, който можел да предизвика полемика и който бил свързан с позицията на Швеция относно демокрацията и човешките права. В тези моменти било особено важно Номбеко да превежда дословно, а не да предава смисъла на разговора със свои думи.
− Нещо друго? – попита тя.
Е, разбира се, щели да обсъждат и сделки. Внос и износ. Китай щял да става все по-значим партньор за Швеция като страна износител.
− Изнасяме шведски стоки за двайсет и два милиарда крони годишно – добави Райнфелд.
− Двайсет милиарда и осемстотин милиона – поправи го Номбеко.