72 Изтребител, произвеждан от шведската компания „Сааб“. – Б. пр.
Ала военновъздушните сили на Швеция не могат да кацат и излитат от всяко поле в Северна Италия. Затова самолетът беше насочен към летище „Христофор Колумб“ в Генуа, докъдето главнокомандващият трябваше да пътува поне два часа с кола в натоварения трафик по А10 и по протежение на Италианската ривиера. Нямаше да успее да бъде в Министерския съвет преди четири и половина следобед, колкото и звукови бариери да преодолееше.
***
Обядът в двореца „Сагер“ беше приключил. Оставаха още няколко часа до срещата с главнокомандващия. Министър-председателят чувстваше, че трябва да е при бомбата, ала избра да се довери още малко на Номбеко и на ненадеждната Селестин. Беше ужасно изморен, след като бе преживял толкова много събития, и то без да мигне в продължение на повече от трийсет часа. Реши да дремне в кабинета си.
Номбеко и Селестин последваха примера му, само че в кабината на камиона на един паркинг в Талкруген.
***
Междувременно посещението на китайския президент бе към края си. Ху Дзинтао смяташе, че визитата е минала добре, но не беше и наполовина толкова доволен, колкото първата дама Лиу Юнцин. Докато съпругът й бе посветил неделния ден на политика и варена треска в маслен сос, тя заедно с няколко жени от делегацията бе успяла да посети две чудесни места. Първото беше фермерският пазар във Вестерос, а другото една конеферма в Книвста.
Във Вестерос съпругата на президента най-напред се полюбува на интересни ръчно изработени стоки от Швеция, после стигна до сергия с огромно разнообразие от вносни джунджурии. И насред всичко това – първата дама не можа да повярва на очите си! – оригинална глинена гъска от династията Хан. След като Лиу Юнцин три пъти попита на оскъдния си английски дали продавачът наистина имал предвид цената, която казвал, той реши, че тя се пазари, и се ядоса.
− Да, точно толкова! Ще получа двайсет крони и нито йоре по-малко!
Навремето гъската беше част от съдържанието на няколко кашона с вехтории, които бе купил на разпродажба на имущество в Сьодерманланд. Предишният й собственик, който вече беше мъртъв, от своя страна я бе купил за трийсет и девет крони от един странен американец на пазара Малма Маркен, но това нямаше как да е известно на настоящия продавач. Всъщност на него му бе дошло до гуша от гъската, ала чужденката се бе държала грубо и беше кудкудякала с дружките си на някакъв напълно неразбираем език. Затова цената, която беше определил, се бе превърнала във въпрос на принцип. Двайсет крони или няма сделка и точка.
Накрая вещицата все пак бе платила – пет долара! На всичкото отгоре не можеше и да брои.
Продавачът беше доволен, първата дама – щастлива. А радостта й се увеличи неимоверно, когато се влюби от пръв поглед в черния тригодишен каспийски жребец Морфеус в конефермата в Книвста. Той притежаваше характерните черти на кон с нормални размери, но височината му при холката достигаше едва метър и като всички каспийски коне нямаше да порасне повече.
− Трябва да го имам! – каза Лиу Юнцин, която беше развила изключителна способност да осъществява желанията си, откакто бе станала първа дама.
Ала поради всичко, което делегацията трябваше да вземе със себе си в Пекин, в „Карго Сити“ на летище „Арланда“ възникна необходимостта да се попълнят огромно количество документи. Там не само че разполагаха с всевъзможни съоръжения за товарене и разтоварване, но и бяха напълно осведомени какви печати са нужни за различните случаи. Ценната гъска от династията Хан мина без проблем. С коня обаче нещата не протекоха така гладко.
Ху Дзинтао, вече седнал в президентското кресло в президентския самолет, попита секретарката си защо се бавят. В отговор научи, че волвото му все още не било пристигнало от Туршланда и се намирало на около трийсетина километра, ала по-сложна била ситуацията с коня, който първата дама купила. Тук на летището били много странни: явно се ръководели от принципа, че правилата са, за да се спазват, и сякаш нямало значение, че става въпрос за самолета на китайския президент.
Секретарката призна, че воденето на тези разговори било малко трудно, тъй като преводачът все още бил в болницата и нямало да успее да се възстанови изцяло преди тръгването им. Тя, разбира се, не искала да занимава президента с подробности, но, накратко, делегацията желаела да се възползва от услугите на онази южноафриканка за последен път, ако той смятал, че е уместно. Имали ли неговото позволение да я попитат?