Ето как се случи, че Номбеко и Селестин бяха събудени от телефонно позвъняване, докато спяха в кабината на паркирания камион. Запалиха веднага и заедно с бомбата потеглиха към „Карго Сити“ на „Арланда“, за да съдействат на китайския президент и неговата делегация при попълването на различни по характер митнически декларации.
***
Ако смяташ, че нямаш достатъчно проблеми, купи си бозайник в Швеция часове, преди да отлетиш за дома си на другия край на земното кълбо и след това настоявай животното да пътува с багажа ти.
Номбеко трябваше преди всичко да убеди Комисията по земеделие да издаде валиден сертификат за износ на каспийския кон, който няколко часа по-рано бе отправил дълбокия си поглед към първата дама Лиу Юнцин.
Животното следваше да има и удостоверение за ваксинация, което да се представи на съответния служител на летището. Тъй като Морфеус беше каспийски кон, а крайната точка на пътуването бе Пекин, според наредбата на Комисията по земеделие на Китай трябваше да се направи тестът на Когинс, за да се установи дали животното, родено и израснало в Книвста, на четиристотин километра южно от Северния полярен кръг, не страда от инфекциозна анемия.
Изискванията включваха в самолета да има спринцовки с успокоителни, с които конят да бъде инжектиран, ако изпадне в паника, докато е във въздуха. Както и пистолет с парализиращо жило, в случай че ситуацията и животното съвсем излязат извън контрол.
Последно, но не по важност, областният ветеринарен лекар към Комисията по земеделие трябваше да огледа коня и да присъства на летището, за да го идентифицира. Когато се оказа, че шефът на ветеринарните клиники в Стокхолмска област е в командировка в Рейкявик, Номбеко се предаде.
− Забелязвам, че този проблем изисква друг подход – каза тя.
− Какво предлагаш? – попита Селестин.
След като Номбеко бе разрешила проблема с коня, имаше основание да побърза да се върне в Министерския съвет, за да докладва на Фредрик Райнфелд. Беше важно да пристигне преди главнокомандващия, затова избра да скочи в едно такси, без да пропусне изрично да предупреди Селестин да не привлича внимание върху себе си или камиона за картофи, докато кара. Тя й обеща и сигурно щеше да удържи на думата си, ако по радиото не бяха пуснали Били Айдъл.
В същото време на двайсетина километра северно от Стокхолм се получи задръстване вследствие на катастрофа. Номбеко и таксито успяха да преминат, но Селестин и камионът за картофи останаха в километричните колони от коли. Според обяснението, което тя по-късно даде, е физически невъзможно да стоиш на едно място в превозно средство, щом по радиото звучи Dancing with Myself. И Селестин реши да продължи напред в автобусната лента.
Ето как една куфееща жена в камион за картофи с фалшиви регистрационни табели изпревари нерегламентирано цивилна патрулка в колоната от чакащи коли северно от Рутебру – и съответно незабавно бе спряна от полицаите, за да й направят забележка.
Докато полицейският инспектор проверяваше регистрационния номер и получи информация, че принадлежи на червен фиат „Ритмо“, чиито табели са обявени за откраднати преди много години, колегата му – стажант-полицай, се приближи към Селестин, която беше свалила прозореца.
− Не е позволено да се кара в автобусната лента, без значение дали има произшествие, или не – каза й той. – Може ли да погледна шофьорската ви книжка, моля?
− Не, не може, проклето ченге! – извика Селестин.
След няколко минути на буйстване беше напъхана на задната седалка на патрулката с ръце в белезници, които не се различаваха особено от нейните. А хората в спрелите коли наоколо снимаха като невидели.
Полицейският инспектор имаше дълъг професионален опит и със спокоен глас съобщи на дамата, че няма да е зле да им каже името си, кой е собственикът на камиона, както и защо шофира с фалшиви регистрационни табели. Междувременно стажантът оглеждаше каросерията. Вътре откри голям сандък и ако натиснеше на правилното място в единия му край, сигурно можеше да повдигне капака… Да, получи се.
− Какво, по дяволите… – промълви стажантът и веднага извика шефа си, за да му покаже.
След малко полицаите се върнаха при Селестин да й зададат нова серия въпроси, този път във връзка със съдържанието на сандъка. Ала сега тя се бе окопитила.
− И какво, искахте да знаете как се казвам ли? – попита.
− Ужасно много – отговори полицейският инспектор, който продължаваше да е все така спокоен.