− Едит Пиаф – заяви Селестин.
И започна да пее:
Non, rien de rien
Non, je ne regrette rien
Ni le bien qu’on m’a fait
Ni le mal; tout ça m’est bien égal!73
73 Не, съвсем за нищо...
Не, не съжалявам за нищо!
Ни за стореното ми добро,
ни за злото. И ми е все едно! (Фр.) – Б. пр.
Без да спира да пее, бе закарана от полицейския инспектор в участъка в Стокхолм. По време на пътуването той си мислеше, че каквото и да казваха за полицейската професия, никога не беше скучна.
Стажантът получи задачата внимателно да закара камиона на същото място.
***
В неделя, 10 юни 2007 година, в четири и трийсет следобед китайският държавен самолет излетя от „Арланда“ край Стокхолм за Пекин. Приблизително по същото време Номбеко стигна до Министерския съвет. Успя да се добере до светая светих, като се обърна към секретарката на министър-председателя и й обясни, че трябва да предаде на началника й важна информация, свързана с президента Ху.
Номбеко бе пусната в кабинета на министър-председателя няколко минути преди срещата с главнокомандващия. Фредрик Райнфелд изглеждаше значително по-бодър – беше поспал близо час и половина, докато Номбеко бе вършила чудеса с документи, коне и какво ли още не на летището. Министър-председателят се зачуди защо ли бе дошла в кабинета му. Беше си мислил, че ще се чуят чак след като главнокомандващият разбереше за случващото се и станеше време за… така да се каже… окончателното складиране.
Обстоятелствата току-що направили срещата с главнокомандващия излишна, обясни Номбеко. Вероятно обаче не било зле министър-председателят да се обади на президента Ху възможно най-скоро.
Тя разказа за високия колкото пони каспийски кон и почти безкрайното количество документация, която се изисквала, за да не остане животното на летището – нещо, което първата дама и нейният съпруг щели да сметнат за крайно неприятно. На Номбеко й дошло наум неконвенционалното решение да сложи коня при вече декларираното по всички правила волво, подарено на президента от фабриката в Туршланда.
− Наистина ли трябва да знам това? – прекъсна я министър-председателят.
− Боя се, че все пак така е най-добре – отвърна Номбеко.
Защото всъщност конят не успял да се събере в контейнера при волвото. Ако обаче завържели животното и го затворели при атомната бомба, след което прехвърлели цялата документация от едното място в другото, Швеция щяла с един-единствен полет да се отърве и от каспийския кон, и от бомбата.
− Да не би да искаш да кажеш, че… − започна министър-председателят и спря по средата на изречението.
− Президентът Ху със сигурност ще бъде възхитен от възможността да занесе бомбата вкъщи, понеже специалистите му ще получат отговор на много въпроси. Освен това Китай е пълен с ракети със среден и голям обсег, така че една тримегатонова бомба повече или по-малко вероятно не променя нещата, нали? А и представете си колко ще се радва първата дама на коня! Жалко само, че волвото остана в Швеция. В каросерията на камиона е. Навярно бихте могли да възложите на някого да го изпрати в Китай възможно най-скоро. Какво ще кажете?
Фредрик Райнфелд не припадна от информацията, която току-що бе получил, просто защото не му остана време за това. Секретарката му почука на вратата, за да съобщи, че главнокомандващият е пристигнал и чака отвън.
***
Само няколко часа по-рано главнокомандващият се бе наслаждавал на късна закуска заедно със скъпата си съпруга и трите им деца близо до пристанището на прекрасния курорт Сан Ремо. След тревогата, вдигната от Министерския съвет, беше побързал да се качи на едно такси, за да пропътува цялото разстояние до Генуа, където го взе един представител на шведската военновъздушна гордост Jas 39 Gripen, който със скорост двойно по-голяма от скоростта на звука и на цена от триста и двайсет хиляди крони го закара до Швеция и военното летище „Упсала-Ерна“. От там го взеха с кола и закъсня с няколко минути, тъй като на Е4 имаше катастрофа. Докато чакаше в задръстването, стана свидетел на малка драма до банкета на пътя. Полицаи бяха спрели една шофьорка на камион пред очите му. Първо й сложиха белезници, а след това тя започна да пее на френски. Странна работа.
Последвалата среща с министър-председателя беше още по-странна. Главнокомандващият се бе опасявал, че Швеция е на ръба на война, предвид недвусмислената заповед на Райнфелд да се върне незабавно. Сега министър-председателят просто седеше в кабинета си и искаше да получи потвърждение, че шведските военни бункери функционират нормално и отговарят на нуждите на страната.