Полицейският началник специално провери кой от тях седна зад волана.
Част 7
Нищо не е вечно на този жесток свят, дори проблемите ни.
ЧАРЛИ ЧАПЛИН
Глава 24
За това наистина да съществуваш и за един извит нос
ХОЛГЕР 1, СЕЛЕСТИН И ГРАФИНЯ ВИРТАНЕН, която реши да се прекръсти на Манерхайм, скоро свикнаха с апартамента в „Гранд Хотел“. Така че не бързаха да намерят подходящ дворец, в който да се преместят.
Наред с всичко останало тази работа с румсървиса беше възхитителна. Йертруд убеди и Холгер 1 и Селестин да опитат. След няколко дни вече бяха пристрастени.
Всяка събота графинята устройваше тържество в дневната, с почетни гости Гунар и Кристина Хедлунд. От време на време кралят и кралицата също се отбиваха.
Номбеко не ги спираше да живеят както им харесва. Вярно, че сметката от хотела беше огромна, ала все още им оставаше значителна сума пари от картофените полета.
Самата тя се бе погрижила с Холгер 2 да си намерят жилище на безопасно разстояние от графинята и двамата й придворни. Номбеко бе родена и израснала в тенекиена барака, Холгер бе прекарал детството си в паянтова колиба. По-късно двамата бяха живели в сграда за събаряне, а след това тринайсет години обитаваха стая до кухнята в къща в гората на Руслаген.
На фона на всичко това един двустаен апартамент в Йостермалм в Стокхолм беше лукс, който по нищо не отстъпваше на евентуалния дворец на графинята.
Но за да могат да си купят жилището, Холгер 2 и Номбеко първо трябваше да се справят с проблема, че фактически и двамата не съществуваха.
Случаят на Номбеко се разреши за един следобед. Министър-председателят се обади на министъра по миграционните въпроси, който се обади на началника на Имиграционната служба, който се обади на най-добрия си служител, който намери данни за Номбеко Майеки от 1987 година, реши, че госпожица Майеки е пребивавала в страната оттогава, и незабавно я обяви за гражданин на Кралство Швеция.
Холгер 2, от своя страна, прекрачи прага на Данъчната служба в Сьодермалм в Стокхолм и обясни, че не съществува, но има огромното желание това положение да се промени. След дълго тичане по коридорите и препращане от врата на врата го насочиха към офиса в Карлстад при служител на име Пер-Хенрик Першон – водещия експерт в страната по заплетени случаи, свързани със закона за гражданската регистрация.
Пер-Хенрик Першон без съмнение беше бюрократ, но от прагматичния вид. Когато Холгер приключи разказа си, чиновникът протегна ръка и стисна рамото на събеседника си. После каза, че Холгер очевидно съществува, и всеки, който твърди противното, греши. В допълнение, според Пер-Хенрик Першон имало поне две неща, които доказвали, че Холгер е швед и нищо друго. Първото била историята, която току-що изложил. Богатият опит на Пер-Хенрик Першон сочел, че такъв разказ няма как да бъде съчинен (а дори не беше чул епизодите, свързани с бомбата).
Второто не било това, че Холгер приличал на швед и говорел като швед, а фактът, че когато влязъл в покрития с мокет офис, попитал дали да си събуе обувките.
От чиста формалност обаче Першон го помоли да представи един или двама свидетели, почтени граждани, които, така да се каже, да гарантират за него и за историята му.
− Един или двама свидетели? – рече Холгер 2. – Да, вярвам, че ще мога да ги осигуря. Министър-председателят и кралят ще свършат ли работа?
Пер-Хенрик Першон отвърна, че един от тях щял да бъде напълно достатъчен.
***
Графиня Манерхайм и двамата й сподвижници се заеха да си построят нов дом, вместо да търсят стар дворец, какъвто щеше да бъде невъзможно да открият, а Холгер 2 и Номбеко се заловиха да живеят живота си. Холгер 2 отпразнува събитието, че вече съществува, като разказа достатъчно от историята си на професор Бернер от Стокхолмския университет, за да го убеди да му даде още един шанс да защити дисертацията си. Номбеко пък се позабавлява, преминавайки тригодишно университетско обучение по математика за дванайсет седмици, без да прекъсва работата си като експерт по връзките с Китай в Министерския съвет.