Вечер и в събота и неделя Холгер и Номбеко ходеха на интересни лекции или на театър, понякога на опера и на ресторант, и се срещаха с нови приятели. Общуваха изключително и само с хора, които, обективно погледнато, можеха да бъдат считани за нормални. У дома се радваха всеки път, когато виждаха някоя сметка за плащане да се подава от пощенската кутия. Само този, който наистина съществува, получава сметки.
Двамата въведоха и един ритуал вкъщи – всяка вечер малко преди лягане си сипваха по чаша портвайн и вдигаха наздравица за поредния ден, прекаран без Холгер 1, Селестин и бомбата.
***
През май 2008 година имението, състоящо се от дванайсет стаи, беше готово. Около него се простираха петдесет хектара гора. Освен това Холгер 1 беше надвишил бюджета на Номбеко, като бе купил едно езеро наблизо с довода, че графинята все още имала нужда от време на време да лови щука. От практически съображения разполагаха и с площадка за хеликоптер и с хеликоптер, който Холгер тайно управляваше до „Дротнингхолм“ и обратно всеки път, когато графинята ходеше на чай или вечеря при най-добрите си приятели. Понякога се случваше и Холгер и Селестин да бъдат поканени, особено откакто основаха организацията с идеална цел „Да запазим монархията“ и дариха два милиона крони за дейността й.
− Два милиона, за да се запази монархията? – попита Холгер 2, когато двамата с Номбеко застанаха пред новопостроеното имение с цветя в ръце.
Номбеко не каза нищо.
− Сигурно ти се струва, че съм си променил мнението по някои въпроси – рече Холгер 1, канейки брат си и приятелката му да влязат.
− Това е най-малкото, което може да се каже – отговори Холгер 2, докато Номбеко продължаваше да мълчи.
Не, Холгер 1 не бил съвсем съгласен. Все пак борбата на баща им била насочена срещу друг монарх в друг период. Оттогава обществото се било развило по най-различни начини, а новите времена изисквали нови решения, нали така?
Холгер 2 заяви, че в момента брат му говорел по-големи глупости от всякога, което си било истинско постижение.
− Но моля те, продължи. Любопитно ми е да чуя и останалото.
Ами през XXI век всичко се развивало с такава бясна скорост: коли, самолети, интернет, всичко! И хората се нуждаели от нещо стабилно, постоянно и сигурно.
− Като един крал?
Да, като един крал, така смятал Холгер 1. Та монархията имала хилядолетна традиция, докато широколентовият достъп до интернет съществувал от по-малко от десетилетие.
− Какво общо има широколентовият достъп до интернет? – попита Холгер 2, без да получи отговор.
Холгер 1 продължи с това, че било най-добре всяка нация да се обедини около своите собствени символи в тези времена на глобализация. Според него републиканците искали да направят точно обратното – да продадат страната им, да заменят идентичността им за еврото и да плюят на шведското знаме.
Горе-долу тогава Номбеко вече не можеше да се сдържа. Отиде до Холгер 1, хвана носа му с показалеца и средния си пръст – и го изви.
− Ох! – извика той.
− Боже, колко е приятно! – възкликна Номбеко.
Селестин се намираше в съседство в кухнята с площ осемдесет квадратни метра. Чу, че Холгер 1 вика, и му се притече на помощ.
− Какви ги вършиш с моя любим? – изкрещя тя.
− Дай си носа и ще ти покажа – отвърна Номбеко.
Ала Селестин не беше толкова глупава. Вместо това продължи от там, където Холгер бе прекъснат.
− Шведските традиции са сериозно застрашени. Не можем просто да седим на дебелите си задници и да бездействаме, докато това се случва пред очите ни. Предвид обстоятелствата два милиона крони са нищо. Стойността на онова, което е заложено, е огромна, не разбирате ли?
Каза Селестин.
Номбеко съсредоточено загледа носа й. Но Холгер 2 я изпревари. Хвана я под ръка, благодари на брат си и приятелката му, че им бяха показали къщата, и двамата си тръгнаха.
***
Бившият агент Б седеше на една пейка в Гетсиманската градина и търсеше онзи душевен покой, с който това библейско място винаги го бе дарявало.
Ала този път не се получаваше. Агентът разбираше, че има да свърши още едно нещо. Само едно. След това можеше да остави стария си живот в миналото.
Прибра се вкъщи, седна пред компютъра, влезе през един сървър на Гибралтар и изпрати анонимно, некриптирано съобщение до Министерския съвет на Израел, което гласеше:
Попитайте министър-председателя Райнфелд за месото от антилопа.
Само това.
Премиерът Олмерт щеше да заподозре откъде идва съобщението. Ала нямаше да може да го проследи. А и надали щеше да си направи труда да се опитва. Агент Б не се бе радвал на особена почит през последните години от своята кариера, но предаността му към нацията никога не бе поставяна под съмнение.