***
По време на Международната конференция за Ирак в Стокхолм на 29 май 2008 година израелският външен министър Ципи Ливни помоли Фредрик Райнфелд за разговор насаме. В продължение на няколко секунди търсеше правилните думи, накрая каза:
− Вие сте наясно какво е да си на длъжност като нашата, господин министър-председател. Веднъж знаеш неща, които не трябва да знаеш, друг път е тъкмо обратното.
Министър-председателят кимна. Подозираше накъде бие външният министър на Израел.
− Въпросът, който ще последва, вероятно ще ви се стори странен. Всъщност, за съжаление, е почти сигурно, че ще стане така, но след дълго обмисляне с министър-председателя Олмерт решихме все пак да ви го зададем.
− Поздравете министър-председателя от мен. И питайте смело – каза Райнфелд. – Ще се постарая да ви отговоря съвършено точно.
Минаха още няколко секунди, преди външният министър Ливни да попита:
− Възможно ли е да знаете нещо за десетте килограма месо от антилопа, към което израелската държава проявява интерес? Още веднъж ви моля за извинение, ако този въпрос ви изглежда странен.
Министър-председателят Райнфелд се усмихна едва-едва. Отвърна, че е добре запознат с въпросното месо от антилопа. То не било вкусно – по принцип не намирал месото от антилопа за апетитно, – а и вече се били погрижили оттук нататък никой друг да не може да го опита.
− Ако имате допълнителни въпроси, боя се, че няма да мога да ви отговоря, госпожо външен министър – завърши Райнфелд.
Не, външният министър Ливни нямала нужда да пита повече. Тя не споделяла неприязънта на министър-председателя към месото от антилопа, но важното за Израел било, че то не се е озовало при хора, които не зачитат международните правила за внос и износ на животински продукти.
− Радвам се да чуя, че добрите отношения между държавите ни очевидно остават непокътнати – каза министър-председателят Райнфелд.
− Така е – потвърди външният министър Ливни.
***
Ако Бог все пак съществува, то той със сигурност притежава чувство за хумор.
В продължение на двайсет години Номбеко бе копняла с Холгер 2 да си имат дете. Беше се простила с надеждите си пет години по-рано и бе успяла да стане на четирийсет и седем, когато през юли 2008-а разбра, че е бременна (на същия ден, в който Джордж У. Буш във Вашингтон реши, че носителят на Нобелова награда за мир и бивш президент Нелсън Мандела навярно може да бъде изваден от американските списъци с терористи).
Ала комедията не спря дотук. Защото малко по-късно стана ясно, че и по-младата Селестин е в същото деликатно положение.
Холгер 2 каза на Номбеко, че светът не заслужава да се сдобие с потомци на Селестин и брат му. Тя беше съгласна, но настоя да продължат да гледат собствения си живот и собственото си щастие и да оставят откачалките и бабата на едната откачалка да се оправят.
Така и стана.
През април 2009 година на Холгер 2 и Номбеко им се роди дъщеричка, която тежеше 2860 грама и беше красива като картинка. Номбеко държеше момичето да се казва Хенриета – на баба си по бащина линия.
Два дни по-късно Селестин роди близнаци с планирано цезарово сечение в частна клиника в Лозана.
Две почти еднакви бебенца.
Момчетата Карл и Густав.
***
След раждането на Хенриета Номбеко напусна длъжността си на експерт по връзките с Китай. Работата й бе допаднала, но чувстваше, че няма какво повече да се постигне в тази област. Президентът на Китайската народна република не можеше и да бъде по-доволен от Кралство Швеция. Той не съжаляваше и за миг, че бе подарил хубавото волво на Номбеко, ала колата толкова му бе харесала, че се обади на своя добър приятел Ли Шуфу от „Джъдзян Гийли Холдинг Груп“ и предложи фирмата да купи цялата компания „Волво“. Като се замисли, президентът се сети, че идеята всъщност от самото начало беше на госпожица Номбеко.
− Ще видя какво мога да направя, господин президент – каза Ли Шуфу.
− Ако след това успеете да уредите един брониран автомобил на добра цена за своя президент, ще ви бъда повече от благодарен – рече Ху Дзинтао.
− Ще видя какво мога да направя, господин президент – отговори Ли Шуфу.
***
Фредрик Райнфелд беше в родилното с букет цветя, за да поздрави Номбеко и Холгер. И да благодари на бившата си служителка за изключителните й постижения като експерт по връзките с Китай. Тя например бе успяла да убеди президента Ху да одобри откриването на финансирано от Швеция професорско място по човешки права в Пекинския университет. Министър-председателят не можеше да проумее как го бе постигнала. По същия начин се бе почувствал и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който позвъни на Райнфелд с въпроса: How the hell did you do that?75