Като видяха, че е мъртъв, затършуваха за парите му сред всички проклети книги, които бе натрупал навсякъде. Що за откачалка бяха убили този път?
Накрая все пак намериха по една пачка с банкноти в двете обувки на жертвата. И доста неразумно седнаха отвън пред бараката, за да си ги разделят. Точно тази комбинация от хапчета, която бяха погълнали заедно с половин чаша ром, накара жените да загубят представа за времето и мястото. Затова продължаваха да седят пред бараката, всяка с широка усмивка на лицето, когато полицията взе че се появи.
Престъпничките бяха арестувани и превърнати в трийсетгодишен разход на южноафриканската наказателна система. Банкнотите, които се бяха опитали да преброят, изчезнаха на ранен етап от полицейското разследване. Трупът на Табо бе оставен да лежи в бараката, тъй като служителите на южноафриканската полиция гледаха, ако беше възможно, да прехвърлят грижата за всеки умрял чернокож на следващата смяна.
Номбеко се бе събудила още през нощта от врявата от другата страна на тоалетните. Облече се, отиде там и разбра какво в общи линии се бе случило.
Когато полицаите си тръгнаха с убийците и с всички пари на Табо, тя влезе в бараката.
− Ти беше ужасен човек, но лъжеше по увлекателен начин. Ще ми липсваш. Или поне книгите ти.
След това отвори устата на Табо и извади четиринайсет нешлифовани диаманта, точно толкова, колкото бяха дупките от изпопадалите му зъби.
− Четиринайсет дупки, четиринайсет диаманта – каза Номбеко. – Направо като по поръчка, нали?
Той не отговори. Ала тя повдигна линолеума и започна да рови.
− Така си и мислех – рече, като намери това, което търсеше.
После донесе вода и един парцал и изми Табо, измъкна го от бараката и пожертва единствения си бял чаршаф, за да покрие тялото му. Въпреки всичко той заслужаваше малко уважение. Не много. Но все пак някакво.
Номбеко приши диамантите на Табо в подплатата на единственото си яке, след което отново си легна.
Началничката на външните тоалетни си позволи да поспи повече на следващата сутрин. Имаше доста неща да осмисли. Когато най-накрая влезе в офиса, всички чистачи бяха вътре. В нейно отсъствие вече бяха започнали третата си предобедна бира, а още след втората бяха оставили работата на заден план, за да седят и да обсъждат как индийците били по-нисша раса от тях. Най-напереният тъкмо разказваше за един индиец, който се опитал да спре теча от тавана на бараката си с гофриран картон.
Номбеко прекъсна приказките, раздигна все още неизпитите бутилки и сподели подозрението си, че съдържанието на главите на колегите й било сходно с това на кофите, които били назначени да изпразват. Нима наистина били толкова тъпи да не осъзнават, че глупостта не зависела от расата?
Според наперения началничката очевидно не можела да разбере, че на човек му се иска да изпие на спокойствие една бира след първите седемдесет и пет кофи за сутринта, без същевременно да се налага да слуша разни дивотии за това как всички били толкова ужасно еднакви и равни.
Номбеко изпита желание да го замери по главата с едно руло тоалетна хартия, ала реши, че не си струва да я хаби. Вместо това нареди на подчинените си да се връщат на работа.
После се прибра в бараката си. И отново се запита: „Какво правя тук?“.
На следващия ден навършваше петнайсет.
***
На петнайсетия си рожден ден Номбеко проведе един отдавна заплануван разговор за бюджета с Пит дю Той от отдел „Чистота“ към общината на Йоханесбург. Този път асистентът се беше подготвил по-добре. Бе огледал сметките внимателно. Сега щеше да види дванайсетгодишната.
− Сектор Б е надвишил бюджета с единайсет процента – обяви той важно и я погледна над очилата си, които всъщност не му бяха необходими, но му придаваха вид на по-възрастен.
− Нищо подобно – възрази Номбеко.
− Щом казвам, че сектор Б е надвишил бюджета с единайсет процента, значи, е така – настоя Пит дю Той.
− А щом аз казвам, че смятате според собствените си възможности, значи, е така. Дайте ми няколко секунди – рече Номбеко, измъкна калкулатора от ръката му, прегледа цифрите набързо, посочи двайсети ред и заяви: − Отстъпката, която успях да договоря тук, бе получена под формата на свръхдоставка. Ако я сметнете на намалената реална цена вместо на цена от някаква въображаема ценова листа, ще видите, че вашите мистериозни единайсет процента вече ги няма. Освен това сте разменили плюса и минуса. Ако смятахме по вашия начин, щяхме да сме с единайсет процента под бюджета. Което щеше да е също толкова погрешно.