— Но ще разбереш.
На стената до микровълновата фурна бяха монтирани две магнитни пръчки, на които държеше ножовете си. От ударите на Брайън повечето от тях бяха изпопадали и сега лежаха преплетени на плота като пръчици от „хоп-стоп“18. Уилма избра най-големия — месарски нож с бяла кокалена дръжка — и бавно прокара острието по разкървавената си длан.
— Всичко ще разбереш.
Стискайки ножа, тя прекоси хола по килим от стъкла, които скърцаха под официалните й черни обувки, излетя навън, без да затваря вратата, и запраши напряко през тревата към Форд Стрийт.
15
В момента, в който Уилма си избра нож от купчината на плота, Нети Коб извади сатър от едно от чекмеджетата в кухнята си. Беше сигурна, че е остър, защото Бил Фулертън само преди месец й го бе наточил в бръснарницата.
Тя се обърна и бавно тръгна но коридора към входната врата. В антрето се спря и коленичи за миг до Райдър, нейното клето кученце, което никому не бе сторило зло.
— Предупредих я — каза тихо и погали козината му. — Дадох на тая луда полякиня всички възможни шансове. Миличкото ми кученце! Ти чакай тук, малкият. Скоро ще бъда пак при теб.
Тя се изправи и излезе от къщата, като обърна внимание на вратата колкото и Уилма. Сигурността вече беше без значение. Спря за миг на прага, пое дълбоко въздух и тръгна на пряко към Уилоу Стрийт.
16
Данфърд Кийтън нахлу в кабинета си, отвори с трясък шкафа и целият се навря вътре. За миг се ужаси, че играта я няма, че онзи проклет полицай я е откраднал, а с нея и цялото му бъдеще. После ръцете му напипаха кутията и той отвори капака разтреперан. Металният хиподрум си беше на мястото. Пликът с парите — също.
Кийтън изтича до прозореца и погледна навън за Миртъл. Тя не трябваше да вижда бележките. Трябваше да ги събере, преди да се е прибрала. А колко бяха те? Стотици? Той се огледа наоколо. Бяха навсякъде. Хиляди? Да, може би. Може би хиляди. Дори две хиляди не му се виждаше невероятно. Е, ако не успееше да ги събере преди идването на Миртъл, тя просто щеше да чака на прага, защото той за нищо на света нямаше да я пусне, преди да изгори проклетите бележки. До една.
Кийтън откъсна листчето, което висеше от полилея. Лепенката се плесна на брадата му и той ядосано размаха ръце да я свали.
На графа ДРУГИ НАРУШЕНИЯ кратко и ясно пишеше:
Изтича до настолната лампа край бюрото си и отлепи поредната бележка.
На телевизора:
На стъклото на удостоверението му от „Лайънс Клаб“, окачено над камината:
На вратата на кухнята:
На вратата към гаража:
Събираше ги бясно, щураше се като обезумял из къщата, а те не свършваха. Очите му, ококорени и изпъкнали върху месестото му лице, блестяха от ярост. Оредялата му коса стърчеше във всички страни. Останал без дъх, той тичаше, кашляйки, а цветът на лицето му постепенно потъмня до моравочервено. Приличаше на дебело дете с физиономия на възрастен, втурнало се в отчаяно преследване на безценно съкровище.
Откъсна още едно:
Кийтън се втурна обратно в кабинета си, стиснал куп листчета в дясната си ръка, и продължи да разчиства наоколо. Бележките тук засягаха една и съща тема, при това с невероятна точност:
Последното се срещаше най-често, набиваше се в очите му, крещеше, обвиняваше:
Стори му се, че чува шум навън, и отново се спусна към прозореца. Може би беше Миртъл. А може би пък Норис Риджуик бе решил да се порадва на мъченията му. Ако се окажеше последното, Кийтън щеше да вземе пушката си и да го застреля. Но не в главата. Не-е! В главата щеше да е твърде човеколюбиво за боклук като Риджуик. Щеше да стреля в корема му, а после щеше да го зареже да стене до смърт на тревата.
Уви, отвън мина само колата на Гарсън, която се спускаше по Касъл Вю към града. Скот Гарсън бе най-влиятелният банкер в града. Кийтън и жена му понякога вечеряха у семейство Гарсън. Те бяха мили хора, а самият Гарсън беше от изключително значение в политиката. Какво ли щеше да си помисли той, ако видеше всичките тия нарушения? Как ли щеше да му се види тази проклета дума ЗЛОУПОТРЕБИ, която крещеше от всеки лист като жена, която някой изнасилва в тъмна доба?
18
Детска игра, при която сноп пръчици се пуска накуп на масата, след което играчите трябва да съберат пръчките една но една, без да разместят останалите от купа. — Б.пр.