— Какво ще правите с това? — попита Ейс с известно възхищение.
— Каквото си поискам, сеньор — отвърна му сериозно мъжът.
А после, през юли, всичко се обърка. Ейс и досега не можеше да проумее как е могло да се случи. Знаеше само, че щеше да е по-добре да си беше стоял при братята Корсън и за кокаина, а не само оръжието.
Вместо това той спазари един килограм първокласна колумбийска дрога с някакъв пласьор от Портланд, като финансира сделката с помощта на Майк и Дейв Корсън. Братлетата кихнаха осемдесет и пет хиляди долара и го оставиха да действа. Стоката струваше два пъти повече от исканата цена — беше чист първокачествен кокаин. Ейс знаеше, че осемдесет и пет бона са си много пари, много повече, отколкото бе свикнал да върти, но се чувстваше уверен и готов за подвизи. По онова време имаше едно верую в живота — „Няма проблеми!“. Но нещата се промениха. При това значително.
Промяната започна, когато Дейв Корсън се обади от Данбъри, Кънектикът и го попита как я мисли тая да предлага бакпулвер за кокаин. Онзи от Портланд явно беше успял да преметне Ейс въпреки пробите и когато Дейв Корсън започна да загрява каква е работата, гласът му престана да звучи приятелски. Всъщност звучеше си направо враждебно.
Ейс можеше да се скатае, но събра целия си кураж — който съвсем не беше малко дори в ония години — и отиде да се срещне очи в очи с братята и да им разкаже своята версия за случилото се. Разговорът се проведе в задната част на камионетка „Додж“, оборудвана с мокет, мека мебел и огледало на тавана. Той беше много убедителен. Просто нямаше друг избор — камионетката бе паркирана в края на прашен, черен път на няколко мили западно от Данбъри, огромен негър на име Тими седеше зад волана, а братята бяха застанали от двете му страни с безоткатни карабини в ръце.
Докато говореше, се сети за онова, което му бе казал чичо му преди обира в „Кроткия тигър“.
Невнимателните свършват в затвора. И то, ако имат късмет. Иначе торят едно местенце метър на два.
Поп се бе оказал напълно прав за първото и Ейс трябваше да впрегне цялата си убедителност, за да избегне второто. Още повече, че от там предсрочно освобождаване нямаше.
Затова беше страшно убедителен. В един момент изрече две вълшебни думички: Дъки Морън.
— От Дъки ли купи тоя боклук? — попита Майк Корсън и кръвясалите му очи се ококориха. — Сигурен ли си?
— Напълно. Защо?
Братята се спогледаха и започнаха да се смеят. Ейс не знаеше за какво се смеят, но беше доволен, че въобще го нравят. Това беше добър знак.
— Как изглеждаше? — попита Дейв Корсън.
— Висок. Е, не колкото него — кимна към шофьора, който се клатушкаше напред-назад в ритъма на музика, която само той чуваше в слушалките на уокмена си, — но така височък. Канадец е. Приказва малко дървено. Има малка златна обеца на едното си ухо.
— Той е — съгласи се Майк Корсън.
— Право да ти кажа, чудя се как още не са му светили маслото на тоя — каза Дейв и погледна към брат си.
Двамата поклатиха глави в пълно съгласие.
— Мислех, че всичко ще е наред — обади се Ейс. — С Дъки винаги всичко е било о’кей.
— Но ти беше известно време в отпуска, нали? — попита Майк.
— Прекара малка ваканцийка в хотел „Шоушанк“, а? — додаде брат му Дейв.
— Сигурно си бил на топло, когато Дъки откри „златното момиче“19 — каза Майк. — Оттогава работите му тръгнаха на зле.
— Дъки си има номер — обади се Дейв. — Знаеш ли какво е „санже“, Ейс?
Той се замисли и поклати глава.
— Разбира се, че не знаеш — ухили му се Дейв. — Нали затова задникът ти е на мушката. Дъки ти е показал една камара пликчета, пълни с бял прах. В едно от тях е имало чист кокаин. Другите са били пълни с лайна като тебе, Ейс.
— Но ние проверихме! — взе да се оправдава Мерил. — Взех едно наслуки и го проверихме!
Братята се спогледаха многозначително.
— Проверили — каза с пренебрежение Дейв.
— Взел едно наслуки — добави Майк.
Те обърнаха очи и си размениха погледи в огледалото отгоре.
— Е? — понита Ейс, като гледаше ту единия, ту другия.
Беше доволен, че братята познават Дъки, дваж по-доволен беше, загдето му повярваха, че не е имал намерение да ги измами, но продължаваше да се чувства кофти. Те то третираха като новобранец, а Ейс Мерил не позволяваше на никого да се държи така с него.
— Какво, е? — попита Майк Корсън. — Ако не ти даде сам да си избереш пликчето, сделката ще пропадне, нали така? Дъки е като дърт фокусник, излиза все с едни и същи номера. „Избери си една карта, която и да е.“ Не си ли го чувал, а, педерЕйсче?