Ейс погледна към Гонт с озверели, кръвясали очи.
— Да не би да е заровил парите си? Това ли значат кръстчетата? Там ли е закопал имането си?
Господин Гонт сви елегантно рамене.
— Не мога да ви кажа. Изглежда логично, но хорските действия рядко се подчиняват на чистата логика.
— Но е възможно, нали?
Ейс беше обезумял от възбуда и предозиране. Жилите му — здрави корабни въжета — изпъкваха в силните мускули на ръцете и корема му. Жълтеникавото му лице, надупчено от младежко акне, бе добило морав оттенък.
— Възможно е! Всичките тези кръстчета… всичките места до едно са собственост на Поп! Схващате ли? Сигурно е оставил цялата тази земя на отговорно пазене, или както там му викат… та да не може никой да я купи… та никой да не разбере какво е скрил там!
Смръкна и останалия кокаин от огледалцето и се надвеси през тезгяха. Изцъклените му, кръвясали очи всеки момент щяха да изскочат от орбитите си.
— Мога не само да изскоча от трапа — прошепна с треперещ глас той. — Мога да стана богат, мамка му!
— Да — отвърна търговецът. — Възможно е. Но не забравяйте това, Ейс. — Той махна с ръка към табелата на стената:
— Какво значи това?
— Че не сте първият, който смята, че е намерил тайната на бързото забогатяване в една стара книга — отвърна Гонт. — Освен това означава, че още имам нужда от снабдител и шофьор.
Ейс го зяпна изумен.
— Шегувате се! — изсмя се той. — Знаете ли колко работа ме чака.
Господин Гонт въздъхна със съжаление, сгъна внимателно картата, сложи я обратно в книгата и с невероятна сръчност прибра безценната вещ в чекмеджето си.
— Ей! — викна Ейс. — Какво правиш!
— Току-що си спомних, че съм обещал тази книга друг клиент, господин Мерил. Съжалявам. Освен това днес наистина е затворено. Ден на Колумб, нали знаете?
— Чакайте малко!
— С удоволствие, стига да сте размислили за работата. Но виждам, че сте много зает. Сигурно искате да си уредите нещата, преди братята Корсън да ви накълцат на парчета.
Мъжът отново зяпна като риба. Опитваше се да спомни къде бяха разположени кръстчетата, но в глава му те сякаш се сливаха в един огромен кръст. Кръст, какъвто слагаха над гробовете.
— Добре! — викна. — Ще приема тая проклета работа.
— В такъв случай мисля, че книгата все още се продава — отвърна търговецът, отвори чекмеджето и погледна ценоразписа си. — Струва долар и половина. — Грозните му, криви зъби се оголиха в хищна усмивка. — Тоест, долар и трийсет и пет, с отстъпката за служители.
Клиентът извади портфейла си от задния джоб, изпусна го и когато се наведе да го вземе, едва не си разби главата ръба на стъкления плот.
— Но трябва да ми дадете малко отпуска — каза той на Гонт.
— Така ли?
— Аз наистина имам много работа. Трябва да копая.
— Разбира се.
— Времето е кратко.
— Радвам се, че го съзнавате.
— Какво ще кажете, като се върна от Бостън?
— Няма ли да бъдете уморен?
— Господин Гонт, аз не мога да си позволя да се уморявам.
— Мога да ви помогна — каза Гонт и усмивката му стана още по-широка. Огромните му зъби се издадоха напред, оголени като на череп. — Искам да кажа, че бих могъл да ви дам нещо ободрително.
— Какво? — ококори се Ейс. — Какво казахте?
— Моля?
— Нищо. Няма нищо.
— И така. У вас ли са ключовете, които ви дадох?
Той с изненада установи, че е пъхнал плика с ключовете в задния си джоб.
— Добре.
Господин Гонт чукна долар и трийсет и пет на стария си касов апарат, взе петдоларовата банкнота, която Ейс бе оставил на тезгяха, и му върна три и седемдесет и пет. Младият мъж прибра парите като в просъница.
— А сега, нека ви дам малко инструкции, Ейс. И запомнете: искам ви тук преди полунощ. Ако закъснеете, ще се ядосам, а когато съм ядосан, понякога ставам невъздържан. Не ви съветвам да се мяркате пред очите ми в такъв момент.
— Биете ли? — пошегува се Ейс.
Собственикът на магазина му се усмихна с такава жестокост, че той отстъпи крачка назад.
— Да. Точно така, Ейс. Бия. А сега слушайте внимателно.
И той заслуша.
11
Часът беше единайсет и петнайсет и Алън тъкмо се готвеше да слезе в „При Нан“ за чашка бързо кафе, когато Шийла Бригъм му се обади по вътрешния. Сони Джакет бил на първа линия и настоявал да говори единствено и само с него.