Колко пъти беше прокарвала с обич пръсти по същите тези бенки, когато двамата с Лестър седяха на верандата? Колко пъти ги бе целувала, докато той галеше гърдите й (бронирани в плътен сутиен, подбран специално за такива случаи) и шепнеше нежни слова и обещания за вечна вярност в ушите й?
Беше Лестър. Часовници се свалят и слагат, бенките — не.
— Мръсница. Мръсница! Мръсница! — злобно просъска тя срещу снимката. — Как е могъл да се върне при нея!? Защо?
„Може би, защото му дава да прави онова, което ти не му позволяваш“ — отговори й гласът.
Изведнъж дъхът й спря. Кратка въздишка се откъсна от гърлото й.
Но те са в бар! Лестър не…
И в този момент Сали осъзна, че това е съвсем второстепенен въпрос. Ако той се виждаше с Джуди и я мамеше, какво му пречеше да я излъже, че не пие?
Остави снимката и с разтреперани пръсти извади придружителната бележка. Листът беше светлооранжев, с назъбени краища. Лек аромат, сух и сладникав, се разнесе от писмото. Сали се наведе да го подуши по-добре.
— Мръсница! — извика тя с дрезгав, агонизиращ глас.
Ако в този момент Джуди Либи се бе изпречила насреща й, щеше жива да я одере с ноктите си, нищо че бяха ниско изрязани и тъпи. А така й се искаше да я спипа. И нея и Лестър. Скоро нямаше да може да играе футбол, ако й паднеше в ръцете.
Тя разгъна бележката. Беше кратка, написана със същия заоблен, ученически почерк.
Лес, миличък,
Фелисия е щракнала това, докато бяхме в „Тигьра“ оная вечер. Каза, че мислела да ни шантажира! Шегува се, разбира се. Даде ми я, а аз ти я за спомен от нашата ВЕЛИКА НОЩ. Направо е СРАМОТА да ме обарваш така „пред толкова хора“, но пък КАК МЕ ВЪЗБУДИ. Освен това си ТОЛКОВА СИЛЕН. И сега, като гледам снимката, пак ми се приисква. Ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш бельото ми! Добре, че Фелисия я нямаше после, когато вече бях и без него!!!
Ще се видим скоро. Междувременно пази снимката и „ме поменувай“. Мисля за теб и ГОЛЯМОТО ТИ НЕЩО. Но по-добре да престана, преди да се разгорещя дотолкова, че да направя някоя глупост. И моля те престани да се притесняваш за ЗНАЕШ КОГО. Тя си ходи сериозно с Исус и хич няма да й направи впечетление.
Почти половин час Сали седя зад волана на мустанга, препрочита бележката отново и отново, а в душата й се бореха гняв, ревност и болка. Някъде дълбоко в мислите й имаше и елемент на сексуална възбуда, но това тя не би признала пред никого, а още по-малко пред себе си.
„Тази глупачки дори не знае как се пише «впечатление»“ — помисли си Сали.
Погледът й продължаваше да търся думи, за които да се захване. Повечето от тях така или иначе бяха написани с главни букви.
Нашата ВЕЛИКА НОЩ
СРАМОТА
КАК МЕ ВЪЗБУДИ
ТОЛКОВА СИЛЕН
ГОЛЯМОТО ТИ НЕЩО
Но фразата, към която непрекъснато се връщаше, тази, която най-силно подхранваше гнева й, бе онова богохулствено извращение на ритуала на Първото причастие: пази снимката и „ме поменувай“22.
Перверзни сцени изникнаха в съзнанието на Сали, нежелани и нетърсени — Лестьр обхваща с устни едно от зърната на Джуди Либи, а тя скимти: „Поеми го и ме поменувай“; Той коленичи между краката й, а тя стене: „Поеми, изпий го и ме поменувай.“
Младата жена смачка светлооранжевия лист на топка, хвърли го на пода в колата и се изпъна като струна на седалката. Косата й висеше около лицето на мокри кичури, гърдите й хриптяха от учестеното дишане. Наведе се, отново взе листа, приглади го и заедно със снимката го прибра в плика. Ръцете й трепереха. Накъса плика на парчета и избухна в сълзи.
— Мръсница! — Сълзите пареха, прогаряха лицето й като киселина. — Кучка! А ти! Ти! Лъжец проклет!
Тя завъртя бясно ключа. Мустангът запали с рев — звучеше почти толкова ядосан, колкото и тя. Сали включи на скорост и излетя от паркинга сред облак син пушек и пронизително свирене на гумите.
Били Мърчант се втрещи от изумление.
4
Петнайсет минути по-късно Сали вече беше в спалнята си и ровеше в бельото. Търсеше вълшебното късче дърво не го намираше. Гневът й срещу Джуди и онзи лъжец, приятеля й, бе подтиснат от многократно по-силен ужас: реликвата беше изчезнала! Някой я беше откраднал!
Беше взела разкъсания илик със себе си и едва сега осъзна, че още го стиска в ръка. Пречеше й. Захвърли го на пода и започна с две ръце да вади целомъдреното си памучно бельо от шкафа. Беше готова да изпищи от ужас, гняв и тревога, когато най-после видя свещено късче дърво, забутано в най-далечния ъгъл на чекмеджето.
22
Според католическия обред по приемане на първо причастие при поднасянето на хляба и виното отецът казва: „Поеми тялото Христово и поменувай Господа“ — Б.пр.