— Да — отвърна той с новия си, мек като кадифе глас и усмивката се скри от лицето му. — И да не е, ще го вкарам в ред.
Мислено вече стискаше за гушата оня проклет френски лъжец, паналюбец, панаир-стрелец, Сали-крадец, жабоядец, наречен още Джон Ланоант. Задникът, който се правеше на мъж. Задникът, който явно бе научил момичето, което Лестър обичаше, момичето, което не си отваряше и на милиметри устата, когато той я целуваше, как „да го кара с език“.
Първо щеше да се заеме с Джон Ланоант. Никакъв проблем. А после. После щяха да си поговорят със Сали.
— Няма нещо, което да не мога да вкарам в ред — повтори с новия си, мек като кадифе глас и се пъхна зад волана.
Колата покорно се килна на една страна под стоте килограма мускули на Лестър Прат. Той запали двигателя, форсира го с рева на гладен тигър и изхвърча от паркинга със скърцане на гуми.
Слоупъра тръгна към скейтборда си, кашляйки и размахвайки театрално ръце, уж да разкара прахоляка от лицето си.
Бието на старата му фланелка беше напълно откъснато от предницата и висеше като огърлица на кльощавия му врат. Но Слоупи се усмихваше доволен. Току-що бе изпълнил заръката на господин Гонт и се бе справил като отличник. Треньорът Прат беше по-бесен и от мокра кокошка.
Вече можеше да се прибере у дома и да се порадва на чайника си.
— Де дъ-дъ-да можех и да не за-за-за-еквам — отбеляза като за протокола той и се метна на скейтборда.
15
Шийла видя голям зор да свърже Алън и Хенри Пейтън — ако успееше да набере Хенри, губеше връзката с Алън, и обратното. Тъкмо бе извършила своеобразния технически подвиг, когато личната линия на Алън светна. Тя остави цигарата, която имаше намерение да запали, и натисна копчето.
— Кабинетът на шериф Пангборн.
— Ало, Шийла. Мога ли да говоря с Алън?
— Поли, ти ли си? — свъси вежди жената.
Отлично знаеше кой е насреща, но никога не бе чувала Попи да говори с такъв тон — студено и официално като отговорен секретар28 на голяма компания.
— Да — отвърна тя. — Искам да говоря с Алън.
— В момента не може, Поли. Той говори с Хенри Пей…
— Ще чакам — прекъсна я Поли. Шийла започваше да се изнервя.
— Виж… ъ-ъ… с удоволствие, но е малко сложно. Алън не е в кабинета си… Прехвърлих Хенри през радиостанцията.
— Щом можеш да прехвърлиш Хенри, значи можеш да прехвърлиш и мен. Нали така? — каза хладно Поли.
— Да, но не знам колко време ще…
— Ако ще да говорят до второ пришествие — прекъсна я за втори път. — Ще чакам. Като свършат, свържи ме с Алън. Знаеш, че ако не беше важно, нямаше да те моля да го правиш, нали Шийла?
Да, тя го знаеше. Но знаеше също и че Поли започваше да я плаши.
— Поли, добре ли си?
Последва дълга пауза, а после Поли отговори на въпроса с въпрос:
— Шийла, да си писала някаква кореспонденция от името на шерифа до отдел „Социални грижи за деца и сираци“ в Сан Франциско? Или пък да си виждала писма, адресирани до там?
В главата й изведнъж светна цяла редичка червени лампи. Тя направо боготвореше Алън Пангборн, а Поли Чалмърс го обвиняваше в нещо. Не можеше да разбере в какво, но безпогрешно разпозна обвинение в гласа й.
— Не даваме такава информация на всеки — отвърна тя със съответно охладняване на тона. — По-добре питай шерифа, Поли.
— Ще го питам. Свържи ме, като свършат, ако обичаш.
— Поли, какво става? Сърдиш ли се за нещо на Алън? Защото, ако е така, трябва да знаеш, че той никога не би…
— Вече нищо не знам. Ако съм те питала нещо нередно, извинявай. Сега би ли ме свързала с Алън, или ще трябва да изляза да го търся по улиците?
— Ще те свържа.
Изведнъж се почувства объркана и притеснена, сякаш се бе случило нещо ужасно. И тя като повечето жени в Касъл Рок вярваше, че Алън и Поли наистина се обичат и беше склонна да гледа на тях като на герои от тъжна приказка, чийто край ще се окаже добър… и любовта някак си ще възтържествува.
Но Поли беше повече от ядосана. В гласа й имаше и болка, и нещо друго. За Шийла това „друго“ приличаше на омраза.
— Ще трябва да почакаш, Поли. Може би ще говорят дълго.
— Няма значение. Благодаря ти, Шийла.
— Няма за какво.
Шийла остави слушалката и отново взе цигарата си. Запали я, дръпна дълбоко и замислено се загледа в мъждукащата светлина на огънчето.
16
— Алън? — провикна се Хенри Пейтън. — Алън, чуваш ли ме? — Гласът му звучеше, сякаш говореше от тунел.
— Чувам те, Хенри.
— Преди половин час ми се обадиха от ФБР. Извадихме голям късмет с тия отпечатъци.
Сърцето на шерифа мина на по-висока предавка.
28
В американските фирми длъжността „отговорен секретар“ е сравнително висока и няма нищо общо с нашето понятие за секретарка. — Б.пр.