Преподобният Уилям Роуз затвори библията си, чиято подвързия напълно хармонираше с костюма му, и скочи от стола.
— Началник-к Пангборн-н!
Той беше от онези заклети баптисти, конто натъртват края на думите си, когато са притеснени или ядосани.
— Мога ли да говоря с вас, моля?
— Изчакайте ме пет минутки, отче Роуз. Трябва да свърша нещо.
— Въпросът-те изключително важен-н.
„Сигурен съм“ — помисли си Алън и отвърна:
— Разбира се. Само пет минутки.
После отвори вратата и напъха Кийтън в кабинета си, преди преподобният Уили, както му викаше отец Бригъм, да успее да каже каквото и да било.
5
— Сигурно ще е нещо за Казиното — каза Кийтън, след като Алън затвори вратата. — Чуй какво ще ги кажа. Отец Джон Бригъм е вироглав ирландец, но сто пъти го предпочитам пред тоя арогантен пуяк.
„Присмял се хърбел, на щърбел“ — помисли си шерифът.
— Седни, Данфърд.
Застана зад бюрото си, извади квитанцията за глобата и разкъса на малки парченца. После смачка остатъците на пика и ги метна в кошчето.
— Ето. Така добре ли е?
— Да — отвърна съветникът и понечи да стане.
— Не, седни си на мястото за малко.
Гъстите вежди на Кийтън се сключиха над високото му розово чело като гръмотевица.
— Ако обичаш — добави Алън и седна на стола си.
Ръцете му се сплетоха и неволно тръгнаха да изобразяват врана, но той ги спря и здраво сви юмруци.
— Следващата седмица ще разглеждаме бюджета… — подхвана Алън.
— Да, по дяволите — изръмжа Кийтън.
— … а това е компромисен въпрос. И двамата го знаем. Току-що унищожих една съвсем справедлива квитанция за глоба и направих компромис.
— Живееш в тоя град от доста време, Алън, и знаеш как стават нещата — поусмихна се съветникът. — Едната ръка мие другата.
Алън се размърда на стола си. Той издаде своите пукания и скърцания — звуци, конто шерифът често чуваше в сънищата си след дълги и тежки дни, какъвто явно щеше да се окаже и този.
— Да, така е — съгласи се той. — Едната мие другата, но до днес.
Гъстите вежди отново се сключиха.
— И какво трябва да значи това?
— Че има момент, дори в малките градчета, в който компромисите свършват. Не бива да забравяш, че аз не съм назначен служител. Съветниците може да контролират бюджета, но избирателите решават дали ще съм шериф или не. А моята работа мие да ги защитавам и да следя за съблюдаването на законите. Дал съм клетва и се старая да я спазвам.
— Ти заплашваш ли ме? Защото ако…
В този момент сирената на мелницата засвири и макар че не се чуваше така силно в кабинета на Алън, Данфърд Кийтън подскочи като ужилен. Очите му се ококориха, а белите му нокти се забиха в облегалките на стола.
Алън отново остана озадачен.
„Той се стряска като гърмян заек. Какво му става?“
За пръв път шерифът се замисли, че може би Данфърд Кийтън, който бе станал главен градски съветник на Касъл Рок далеч преди той въобще да чуе за този град, се е заел с нещо не дотам почтено.
— Не те заплашвам — каза Алън.
Кийтън беше започнал да се отпуска, но все още стоеше нащрек, сякаш го беше страх, че сирената отново ще свирне, колкото да му изкара акъла.
— Това е добре. Защото въпросът не е само в бюджета, шериф Пангборн. Градският съвет заедно с тримата общински съветници има правото да одобрява назначаването и уволнението на заместник-шерифите. Както и други права, които съм сигурен, че знаеш.
— Това е само на книга.
— Прав си — съгласи се Кийтън и извади пура от вътрешния си джоб. — Но това не значи, че винаги ще е така.
„Ха, сега да видим кой кого заплашва“ — помисли си Алън, но замълча и просто впери поглед в него.
Съветникът го погледна в очите за миг, а после се зае с целофана на пурата си.
— Ако още веднъж паркираш на мястото за инвалиди, лично ще ти лепна глобата и този път ще е окончателно — каза шерифът. — А ако посмееш да закачиш някой от заместниците ми отново, ще те дам под съд за обида, трета степен, и ще го направя, независимо с какви така наречени права разполагат съветниците. Защото моите компромиси свършиха. Разбираш ли ме, Данфърд?
Кийтън продължи да гледа в пурата си, сякаш размишляваше, а когато вдигна поглед към Алън, очите му бяха просто две малки цепки.
— Ако си решил да си играеш с търпението ми, шериф Пангборн, продължавай да се държиш така.