Скоро след като Пийт тръгна за работа, Уилма се качи в колата си и бавно тръгна по Уилоу Стрийт. На задната броня на малкото й жълто юго се мъдреше лепенка, която казваше на околните: АКО НЕ ХАРЕСВАТЕ ШОФИРАНЕТО МИ, НАБЕРЕТЕ 1–800-М.А.Й.Н.А.Т.А.-В.И. Тя зави надясно по Форд Стрийт и когато се приближи до малката спретната къщичка на Нети Коб, съвсем намали скоростта. Стори й се, че едно от пердетата леко помръдна, а това бе достатъчно като за начало… Но само за начало.
После зави по първата пряка, подмина къщата на Раск на Понд Стрийт, без дори да я погледне, мина покрай дома си на Уилоу и отново свърна по Форд Стрийт. Този път обаче свирна два пъти с клаксона, като наближи къщата на Нети, и спря отпред, без да гаси двигателя.
Пердето отново се помръдна. Този път нямаше грешка. Онази явно я гледаше. Уилма си я представи как наднича зад пердето разтреперана от тревога и страх и осъзна, че тази картина й се нрави повече от онази, с която бе заспала предишната вечер — че извива врата на лудата кучка, докато главата й увисне като на онова момиченце от „Екзорсистът“15.
— Е-хоо, виждам те — каза тя заплашително, когато пердето се спусна. — Не си мисли, че ще ми се скриеш.
После направи поредното кръгче по съседните улици и отново сиря пред къщата на Нети, като не пропусна да натисне клаксона, за да възвести жертвата за пристигането си. Стоя отпред почти пет минути. Пердето на два пъти се дръпна и накрая тя си тръгна удовлетворена.
„Шантавата ще прекара остатъка от деня зад пердето — помисли си докато паркираше пред тях. — Ще се страхува да направи и крачка навън.“
После влезе вътре, олекнала и телом, и духом, и седна на дивана с каталог в ръка. Не след дълго вече поръчваше три комплекта нови чаршафи — бели, жълти и карирани.
3
Райдър седеше насред килима в дневната и наблюдаваше господарката си. По едно време изскимтя притеснено, сякаш за да й напомни, че е работен ден, а тя вече закъснява с половин час. Днес Нети трябваше да пусне прахосмукачката на горния етаж при Поли, телефонният техник щеше да дойде с новите апарати, онези с големите свирещи клавиши Казваха, че били по-удобни за хора с артрит.
Но как можеше да излезе?
Онази луда полякиня сигурно беше някъде наоколо и обикаляше с малката си кола.
Нети седеше на фотьойла с лампиона в скута си. Беше го взела още щом видя полякинята да се мотае пред къщата й. После онази дойде отново, спря отпред и наду свирката. Когато си тръгна, жената си помисли, че всичко е свършило, но не — ненормалницата пак се върна. Нети беше сигурна, че следващия път ще се опита да влезе. Тя седеше във фотьойла си, стискаше лампиона в едната ръка, Райдър — в другата и се чудеше какво ще прави, ако полякинята наистина дойде. Как ще се защитава?
Накрая, когато събра достатъчно кураж да погледне през прозореца, полякинята си беше тръгнала. Първоначалното й облекчение скоро се превърна в тревога. Притесняваше се, че лудата дебне из улиците и само я чака да излезе, но най-много се плашеше, че може да влезе в къщата, докато я няма.
Ще нахлуе вътре, ще види прекрасния й лампион и ще го разбие на хиляди парчета. Райдър отново изскимтя.
— Знам — простена тя. — Знам.
Трябваше да върви. Беше поела ангажимент и не можеше да не го изпълни. Поли Чалмърс се отнасяше толкова добре с нея. Беше написала препоръката, която я измъкна от Джунипър Хил. Беше й станала поръчител на заема за къщата. Ако не беше Поли, чийто баща бе пръв приятел на баща й, тя все още щеше да живее в стая под наем от другата страна на Тин Бридж.
Но какво щеше да стане, ако лудата полякиня дойдеше в дома й след нея?
Райдър не можеше да опази лампиона и. Беше смел, но беше още малък. Ненормалницата можеше да го нарани, ако се опита да я спре.
Нети усети, че мислите й, уловени в лабиринта на тази ужасна дилема, започват да й убягват. Тя въздъхна отново и неочаквано, сякаш за да оправдае опасенията й, в главата й се зароди план.
Тя се изправи, стискайки лампата в ръце, и прекоси затъмнената стая. После мина през кухнята, отвори вратата в ъгъла и се озова пред навеса, долепен до стената на къщата. Купчина дърва и десетки складирани предмети издигаха тъмни сенки в сумрака.
От тавана висеше самотна крушка. За нея нямаше ключ, нито връвчица — просто я завинтваш във фасонката и светва. Нети посегна да я запали и почти веднага се разколеба. Ако лудата полякиня дебнеше някъде в задния двор, тя щеше да види светлината и веднага щеше да разбере къде крие лампиона си.