— Хубав номер — каза той, докато бързаше да настигне Деър, която бе продължила нататък по улицата, без да спира да свири на флейтата. — Колко време ще трае магията?
— Не много. Колкото по-интелигентни са съществата, толкова по-дълго трае. За примитивни зверове като тези: десет-двайсет минути.
Улицата бе осеяна с кукубути, които се гърчеха от болка, притиснали ръце към ушите си. Двама паднаха от покрива на една сграда точно пред Дий и Деър, и се стовариха на земята с такава сила, че напукаха плочките. Без да се забавя, Вирджиния прекрачи през потръпващите им тела. Дий ги заобиколи; знаеше, че едно обикновено падане не би наранило създанията, само щеше да ги забави.
— Научих тази мелодия от един германец — каза тя между две поемания на дъх. — Той бе ловец на плъхове24.
— Какво те накара да вземеш моята страна? — попита Дий.
— Ти ми обеща свят — каза сериозно Вирджиния Деър. — И по-добре да спазиш обещанието си — добави тя. — Научих и други мелодии от онзи ловец на плъхове, и повярвай ми, не би ти се искало да ги изсвиря.
Магьосника направи опит да се засмее.
— Брей, това звучи почти като заплаха… — започна той.
— Заплаха е — каза тя, а после се ухили. — Всъщност нещо повече от заплаха. Обещание е.
Глава 18
Гарваните видяха как слабичка женска фигура излезе от сенките, прилепила към устните си дълга дървена флейта.
Доловиха смътна следа от звук — по-скоро усещане в костите си, отколкото вибрация във въздуха. Древните им инстинкти ги накараха да се издигнат нагоре — все по-високо и по-високо, надалеч от смъртоносния шум.
От тази огромна височина загледаха как кукубутите падат като трева, приведена от вятъра. И видяха Дий и жената да крачат между телата, без да бързат, измъквайки се от този хаос.
В своето Сенкоцарство Один наблюдаваше двамата през очите на гарваните. Коя бе тази жена и как бе повалила кукубутите в безсъзнание?
Древния се намръщи и опита да се съсредоточи върху нея. В тази жена имаше нещо, което му се струваше почти познато. Тя очевидно бе съюзница на Дий и притежаваше един от древните артефакти на силата.
И ето че името внезапно нахлу в ума му заедно с порой от горчиви спомени. Той отметна глава назад и зави радостно. Вирджиния Деър: една от малкото безсмъртни, които бяха убили господаря си и бяха останали живи. Той бе познавал нейния господар и го смяташе за свой приятел. Сега можеше да отмъсти едновременно за смъртта на любимата си и на приятеля си.
— Доведете ми Дий — нареди той на гарваните. — Убийте жената.
Високо над града Хугин и Мунин последваха безсмъртните човеци, а Древния гледаше през очите им.
Глава 19
— Отначало, като я видяхме, я помислихме за Скати — рече Джош.
— Ифа от Сенките — каза Пернел. — Близначката на Скатах.
— По-малка ли е или по-голяма? — попита Джош. Той самият беше двайсет и осем секунди по-млад от сестра си и макар че беше с цяла глава по-висок, още се чувстваше като малко братче.
Пернел и Джош бяха слезли по аварийната стълба и сега стояха в уличката зад книжарницата и чакаха Никола да дойде при тях.
— Ами зависи кого питаш — рече Пернел с усмивка. — Скатах казва, че тя е по-голямата, а Ифа твърди, че тя е родена първа.
Никола се появи на върха на стълбата и започна да слиза. Движеше се бавно и тромаво заради дървената кутия, привързана към гърба му.
— Скати никога не е споменавала нищо за сестра — каза Джош. Тази мисъл му се струваше невероятна. Той дори не можеше да си представи някога да крие съществуването на своята сестра-близначка.
— Е, те са се скарали жестоко преди време. Имало едно момче, което и двете обичали — Кухулин, Ълстърската хрътка25. И въпреки името си, той бил стопроцентов човек.
— И какво станало? — попита Джош.
— Той умрял — каза кратко Пернел, после въздъхна. — Скати не иска да говори за това, но Кухулин умрял като герой. Сестрите се обвиняват взаимно за това, макар че доколкото мога да преценя, вината не е изцяло на нито една от тях. Кухулин бил млад и вироглав. Никой не можел да го командва. Освен това бил един от най-великите воини, живели някога, и последният, който е бил обучаван и от Ифа, и от Скатах. Сестрите не си говорят от много дълго време. Отначало Скати останала в Европа и в двете Америки, а Ифа заминала на юг в Африка, където започнали да я тачат като богиня. После отпътувала на изток, в Ориента, където сега прекарва по-голямата част от времето си. Съмнявам се, че са се срещали през последните четири-пет века.
— Ифа ли е била виновна за смъртта на Ку… Ку…
24
Авторът намеква за средновековната немска приказка за Вълшебния свирач, който спасил един град от плъховете, като ги подмамил със свирката си и ги отвел далеч от града. — Б.пр.