— Тя все още е моя сестра. Тя е… от семейството. Чувствам се отговорна за нея.
Софи кимна. Разбираше това. Тя също винаги се бе чувствала отговорна за брат си — макар той да бе напълно способен да се грижи сам за себе си.
— Какво знаеш за случилото се през последните дни? — попита тя.
— Нищо — за нейна изненада отвърна Ифа. — Просто усетих как Скатах си отива и веднага дойдох тук.
— А къде беше?
— В пустинята Гоби.
Софи стисна една семка между пръстите си и проследи с поглед как тя описа дъга и цопна във водата.
— Но това е в Монголия, нали?
— Да.
— Скати изчезна едва вчера. Сигурно си използвала лей-портали, за да стигнеш дотук.
Ифа кимна.
— Приложих един номер, на който ме научи преди много време твоят приятел Сен Жермен: показа ми как да виждам златните и сребърните шпилове на лей-порталите. Използвах тези портали, за да прескоча от Монголия до храма „Исе“ в Япония, до Улуру28 в Австралия, после до Великденския остров и най-накрая до връх Тамалпаис. — Тя се наведе напред и потупа Софи по коляното. — Мразя лей-порталите.
— Скати казваше, че й се гади от тях.
Ифа се облегна в стола и кимна.
— Да, и на мен ми действат по същия начин.
Софи се извъртя да погледне към японеца, който бе шофирал лимузината, а сега стържеше боята от корпуса на лодката.
— Той дойде с теб от Япония, така ли?
— Кой? Нитен ли? Не, той живее тук, в Сан Франциско. Безсмъртен е и с него сме стари приятели — добави тя с отсянка на искрена усмивка. — Тази лодка е негова.
— Изглежда от доста време не е идвал тук.
— Нитен пътува — каза простичко Ифа. — Преброжда Сенкоцарствата.
Софи погледна пак азиатеца. Отначало бе решила, че е към двайсетгодишен или малко отгоре, но сега различи леките бръчици около очите му и забеляза, че китките и кокалчетата на пръстите му са удебелени: сигурен признак, че тренира бойни изкуства. Той смъкваше старата боя от лодката с плавни движения.
— Кажи ми какво се е случило със сестра ми.
Софи се обърна пак към Ифа и остави гроздето.
— Мога да ти кажа само онова, което знам от Никола и Джош, които пък са го чули от Сен Жермен. Скатах и Жана д’Арк се канели да прескочат от Париж до връх Тамалпаис, за да се опитат да спасят Пернел, която беше пленничка на Алкатраз…
Ифа вдигна ръка.
— Какво общо има с това Жана д’Арк?
— Тя е омъжена за Сен Жермен. — Софи се ухили на изненаданото изражение върху лицето на Ифа. — Не знаеше ли? Мисля, че са се оженили наскоро.
— Жана д’Арк и Сен Жермен — промърмори Ифа, клатейки глава. — Чу ли, Нитен? — попита, без да повишава глас.
— Мислех, че знаеш — рече Нитен и макар че гласът му бе малко по-силен от шепот, се разнесе ясно. Той продължи да бели дълги ивици боя от корпуса.
— Откъде да знам? — сопна се Ифа. — Никой нищо не ми казва. — Тя се завъртя в стола си, за да изгледа Нитен. — Защо не ми каза?
— Ти никога не си харесвала французина, а знаех, че още по-малко ще харесаш французойката, защото сестра ти я направи безсмъртна със своята кръв.
— Така ли? — Ифа изглеждаше ужасена. — Жана носи в себе си кръвта на сестра ми?
— Не знаеше ли за това? — попита изненадано Софи.
Червенокосата жена поклати глава.
— Не. Как е станало?
— Жана била осъдена да изгори на кладата. Скатах влязла в града сам-самичка и я измъкнала, но при бягството Жана била ранена. Единственият начин да спасят живота й бил да й прелеят кръв — обясни Софи.
Ифа се приведе напред, опряла лакти на коленете си и сплела дългите си бледи пръсти.
— Разкажи ми за сестра ми. Какво стана с нея?
— Не знам много — отвърна Софи. — Изглежда са се опитали да използват лей-портала пред „Нотр Дам“, но той бил саботиран. Сен Жермен открил около него следи от стрити кости на мамут. Никола смята, че това е работа на Макиавели. Вместо да пристигнат на връх Тамалпаис днес, изглежда, са били запратени някъде в миналото.
— Колко назад?
— Никола и Сен Жермен мислят, че щом костите са на мамут, това означава плейстоценската епоха. Значи може да е всеки период от миналото между един милион и осемстотин хиляди години и единайсет хиляди години.
Софи с изумление забеляза как Ифа видимо се отпусна.
— О, значи не е толкова зле. Ако е само това, можем да отидем в миналото и да ги спасим.
— Как? — попита момичето.
— Има си начини. — Ифа погледна към Нитен. — Може би е време да поговорим с Алхимика и жена му и да видим дали те не разполагат с допълнителна информация. Знаеш ли къде са?
— Да — каза просто Нитен, докато стържеше боята.
— А ще ми кажеш ли? — Софи ясно долови раздразнението в гласа на жената.