— Струва ми се, че съм прекарал целия си живот в и около „Тауър“ — каза тъжно Дий. — Посетих Уолтър Райли34 тук точно преди екзекуцията му — добави той. — А като момче баща ми ме водеше да гледам лъвовете, когато тук се помещаваше Кралската менажерия.
— Много трогателно — промърмори Деър. — А сега ще ми кажеш ли защо дойдохме?
Дий кимна лекичко.
— Вътре има вход към едно Сенкоцарство.
— Сенкоцарството при Портата на предателя — кимна Деър. — Чувала съм за него. — Раменете й потръпнаха под палтото. — Говори се, че е зло място.
Дий не й обърна внимание.
— Смятам, че двамата заедно сме достатъчно силни, за да активираме входа му и да влезем. След като се окажем вътре, ще можем да прескачаме от Сенкоцарство в Сенкоцарство, а после да излезем в Америка. — Той се ухили с неподправено добро настроение.
— Щом задействаш портала, ще издадеш местоположението ни — каза Вирджиния.
— Вярно е. Но попаднем ли в Сенкоцарството, никой няма да знае къде отиваме.
Вирджиния Деър поклати глава и дългата й коса се посипа по гърба й.
— Може ли да посоча един-два дребни недостатъка на този план?
— Като например?
— Да предположим, че успеем да надвием пазачите в Тауър…
— Лесна работа. Би могла да ги приспиш с музиката си.
— И да предположим, че успеем да прескочим в Сенкоцарството при Портата на предателя.
— Можем да го направим — каза Дий уверено.
— Знаем ли на кого принадлежи то?
Докторът поклати глава.
— Никой не знае. Може би на някой незначителен Древен — но както ти е известно, много от Сенкоцарствата, които граничат със земята, са празни.
— Известно ми е също, че Тъмните древни са призовали своите събратя, които живеят в по-отдалечени Сенкоцарства, да се придвижат по-наблизо заради идването на Лита. Някой може да се е заселил там.
Дий отвори уста да каже нещо, обаче Вирджиния продължи:
— Но нека предположим, че се окаже празно. Тогава ще трябва да минем през него и да прекосим още едно, две или три Сенкоцарства, преди да стигнем до някое, което граничи с Америка.
— Да.
— И то може да излиза на всяко място в Америка, от Аляска до Флорида, нали?
— Да. В най-лошия случай ще сме на около два часа път от Сан Франциско.
— Кажи ми, защо отиваме в Сан Франциско? Мислех, че този град всеки момент ще бъде залят от кошмарната армия на твоите Древни?
— „Книгата на Авраам Мага“ е в Сан Франциско. Имам нужда от нея.
— Значи най-после си я взел! — Вирджиния звучеше искрено доволна. — Доста време ти отне — добави саркастично. После млъкна, щом я порази една мисъл. — Книгата още е у теб — не си ли я предал на твоите Древни?
— Не. Реших да я задържа.
— Да я задържиш! — Вирджиния повиши глас и някои от окъснелите туристи се обърнаха да я изгледат. Тя снижи гласа си до дрезгав шепот. — Защо?
Дий се ухили.
— Ще я използвам, за да поставя земята под своя власт.
Вирджиния примигна изненадано, а после внезапно се засмя.
— Докторе, ти си луд… което сигурно означава, че аз съм още по-луда, задето се съюзих с теб. Да не мислиш, че твоите Древни ще ти позволят да завладееш тяхното любимо Сенкоцарство?
— Няма да им оставя избор — рече простичко Дий. — Служил съм им цял живот — даже няколко живота. И въпреки това заради един-два дребни неуспеха те са готови да ме осъдят на вечни страдания. Обявиха ме за утлага. Сега съм верен само на себе си… и на теб — добави той бързо, щом зърна изражението върху лицето на своята спътница. — Ще заграбя властта над тази планета от Древните и ще избия всички безсмъртни хора, Древни и Потомци, които още живеят тук. После ще запечатам входовете към Сенкоцарствата и ще отрежа достъпа до всички други светове. Тази планета ще бъде моя. Наша, ако си с мен. Можем да управляваме заедно.
Вирджиния Деър отстъпи крачка назад и бавно огледа Магьосника от глава до пети.
— Какво гледаш? — попита той.
— Един глупак — тросна се жената. — Как се надяваш да постигнеш всичко това?
— Вчера се срещнах с един Архонт.
Вирджиния премигна от изненада.
— Никога не съм виждала Архонт. Мислех, че са легенда.
— Срещнах Кернунос, Рогатия бог. Стоях толкова близо до него, колкото съм сега до теб. А по-късно той дойде при мен: прати мислена форма — същество, създадено, управлявано и поддържано изцяло от силата на въображението му. Мощта му беше невероятна… а Кернунос е само един от по-незначителните Архонти.
Вирджиния поклати глава.
— И какво общо има това с идеята ти да завладееш света?