— Срещал съм го лице в лице само два пъти — каза Макиавели, — и то за кратко. Втория път той ме направи безсмъртен. Макар че през вековете сме говорили често, не сме се срещали пак. — Усмихна се. — Смятам, че мога да го нарека по много начини, но никога не бих го описал като нежен и мил. Той с лека ръка унищожи целия начин на живот в Египет. Толкова го мразеха, че името му бе заличено почти навсякъде в историческите хроники42.
Кукулкан махна пренебрежително с ръка.
— Аз бях там. Той стори — ние сторихме — каквото бе необходимо. Направихме Египет велик. — Древния се върна на каменния си стол и се обърна мълчаливо към Макиавели. Стоеше съвсем неподвижно, само перата на опашката му помръдваха леко на топлия бриз, носещ се през отворената врата.
Макиавели се облегна в стола си и зачака. Търпението му бе безгранично — той го смяташе за едно от най-силните си качества, — затова знаеше, че може да чака повече от Кукулкан. Прибързаните думи и действия бяха провалили не един план. Италианецът не беше сигурен, че вярва изцяло на Древния. Бе направил собствени проучвания и те сочеха, че когато неговият господар Атон — който бе известен също като Ехнатон, — управлявал Египет, бил такъв тиранин, че следващите поколения го наричали просто Врага. Знаеше също така, че синът на Ехнатон, Тутанкамон, е притежавал рядка златна аура.
— Какво да правя с теб, италианецо? — каза изведнъж Древния.
— Какво да правите с мен ли?
— Винаги ли отговаряш на въпроса с въпрос?
— Така ли правя?
Пернатата опашка на Кукулкан трепна и започна да потупва нетърпеливо по пода.
— Мак — прошепна тревожно Били.
— Не ме наричай Мак. Мразя да ме наричат така.
— Тогава не ядосвай всемогъщия Древен — промърмори Били.
Лицето и черните като въглен очи на Кукулкан не издаваха нищо, нито пък в гласа му имаше някакво чувство, когато заговори.
— Не съм сигурен дали си нагъл, глупав или адски умен.
— Нагъл съм — каза Макиавели с усмивка. — Винаги съм го знаел. Но освен това съм и адски умен. А също така и ценен… — Той махна с ръка, обхващайки с този жест всички редки съкровища в стаята. — … а както виждам, вие харесвате ценните вещи.
Кукулкан сведе глава в знак на потвърждение.
— Така е. Един ценен инструмент не бива да бъде захвърлян прибързано.
— И по-рано са ме наричали ценен инструмент — каза Макиавели.
— Кой, господарят ти ли?
— Атон ме е наричал така няколко пъти — потвърди италианецът.
Древния кимна.
— Атон ми е давал много инструменти и много дарове — продължи Кукулкан. — Научи ме как да живея, как да уважавам и как да обичам. Много неща дължа на брат си; винаги съм му бил задължен. И макар че той не е молил да пощадя живота ти, мисля, че ще го пощадя като дар към него. Дългът трябва винаги да се зачита.
Макиавели се поклони леко. Преглътна един внезапен пристъп на гняв. Знаеше, че трябва да е благодарен, че е още жив, но нещо в разсъжденията на създанието го смущаваше. Щеше да скъта това в ума си и да помисли върху него по-късно; имаше правило никога да не позволява на гнева да замъгли преценката му.
— Благодарен съм ви — каза той просто.
— Аз също — обади се Били.
— А кой е казал, че ще пощадя и теб? — сопна се Кукулкан.
Глава 33
— Стари приятелю — каза Паламед внимателно, — сигурен ли си, че искаш да направиш това?
Сен Жермен кимна. Лицето му бе единственото светло петно в сумрачната вътрешност на таксито.
— Разбира се.
Бяха пътували на север в продължение на повече от два часа. Оставиха далеч зад себе си магистралите М–1 и М–25 и сега се движеха по лъкатушещи междуградски пътища.
Сарацинския рицар се размърда неловко на предната седалка. Редките крайпътни лампи осветяваха от време на време лицето му, обагряйки очите му в светлооранжево.
— Моят господар е непредвидим — каза той накрая. — Опасно непредвидим. Презрението му към човеците е безгранично. Мрази онова, което те причиниха на света, за чието създаване е помагал.
— Теб те е харесал достатъчно, за да те направи безсмъртен — отбеляза Сен Жермен.
Едрият мъж се изсмя горчиво.
— Господарят ми не ме харесва. Той ме направи безсмъртен и ме обрече да скитам из Сенкоцарствата като наказание за едно старо, старо престъпление. — Паламед махна с ръка. — Ще поговорим за това някой ден, но не днес. — Той сви от шосето по един тесен черен път. Тук нямаше лампи, но фаровете осветяваха чепатите дънери на стари дървета, наредени покрай пътя.
42
През 14 век пр.н.е. фараонът Ехнатон (Аменхотеп IV) се опитал да наложи култа към бог Атон, забранявайки всички други богове, което предизвикало масово недоволство и хаос в Египет. След смъртта на фараона египтяните се върнали към старата религия и се постарали да премахнат всички споменавания на Ехнатон и бог Атон. — Б.пр.