— Малко — призна тя. — Той ми каза, че създавал енциклопедия на цялото световно знание. Нарича я Сборника.
— Сигурно е голяма книга — каза с усмивка Прометей.
— Смята, че може да се вмести в двайсет и една страници.
Червенокосият воин поклати глава.
— Щях да кажа, че е невъзможно, но после осъзнах, че за Авраам няма невъзможни неща. Каза ли ти защо го прави? — попита той.
Но преди сестра му да успее да отговори, Прометей се завъртя и огледа бързо края на гората. Цяла сутрин бе имал чувството, че ги следят. Макар че в града нищо не помръдваше, околността гъмжеше от живот: дори бе зърнал някои змии, които смяташе за отдавна измрели. В реките имаше чудовищни гущери, а гръм-птиците44 още се рееха високо в небето.
Но той не мислеше, че ги следи някое животно. На два пъти бе усещал миризмата на нещо гадно и развалено, на нещо отдавна мъртво. Не бе видял нищо, но знаеше, че това не е плод на въображението му: в гората имаше нещо, което ги наблюдаваше.
— Авраам вярва, че ще настъпи краят на света… — каза слабата червенокоса жена с големите кръгли зелени очи.
Прометей се изсмя.
— Той обещава това от векове. Ако го повтаря достатъчно дълго, някой ден ще се окаже прав.
Макар че двамата бяха сами в огромния град, Зефания понижи глас.
— Той е сключил съюз с Хронос…
Лицето на Прометей се сгърчи от отвращение.
— И мисля, че Господаря на времето му е казал дата за края на света.
— Нямам капка доверие на това старо чудовище.
Зефания се усмихна, нави картата и я пъхна в металния тубус, привързан на гърба й.
— Насам ли? — попита тя.
Прометей хвърли един последен поглед зад гърба си, преди да се обърне пак към нея.
— Не, насам. Библиотеката трябва да е в края на тази улица.
Двамата Древни бяха пътували цели десет дена и бяха изтощени, но най-сетне целта им се виждаше.
Първата част от пътуването бе сравнително лесна. След като напуснаха Дану Талис, те прекосиха света, скачайки от лей-портал на лей-портал в посока от изток на запад, по следите на залязващото слънце, докато не стигнаха до мястото, където според легендата Земните господари, Предтечите и Архонтите се бяха сражавали във Времето преди времето. На това опустошено място не вирееше нищо, а силната жега бе превърнала земята в лъскаво стъкло. Унищожителната битка бе разстроила земните магнитни сили, така че дори лей-линиите вече не работеха както трябва. Никой от онези, които бяха скочили през последния лей-портал — идеално кръгла дупка в една отвесна скала, — не се бе върнал; писъците им още отекваха през порталите, въпреки изминалите столетия.
Зефания и Прометей продължиха пеш. Същите сили, които бяха разстроили лей-линиите, изсмукваха аурите им, оставяйки ги немощни и на практика безсилни. На Прометей — Господаря на огъня — му трябваха цели три опита, преди да успее да създаде слаб пламък, на който да затопли вода. С отдалечаването им от последния лей-портал, аурите им постепенно укрепваха, но сега, след като бяха навлезли в гората около Безименния град, пак отслабнаха.
Зефания бе капнала от умора. Това бе необичайно чувство, което не бе изпитвала от стотици години. Сухата пустиня около лей-портала, последвана от зловонната влажна джунгла, бяха съсипали кожено-металните й дрехи, а неунищожимите й ботуши се оказаха не толкова неунищожими. Тя откри колко ужасно е да няма достъп до аурата си. Налагаше се да разчита на неподсилени сетива и се чувстваше като глуха и сляпа. Дори усещането й за вкус бе притъпено и всичко, което хапнеше, й се струваше еднакво — или сладко, или солено. Можеше да долови само най-силните, което обикновено значеше най-отвратителните, миризми. Колкото по-скоро се сдобиеха с онова, което търсеха, и напуснеха Безименния град, толкова по-щастлива щеше да бъде. Но указанията на Авраам бяха ясни: не биваше да се връща без архивите от библиотеката. Той имаше нужда от една конкретна книга, за да завърши създаването на Сборника.
Отначало Зефания смяташе да извърши пътешествието сама: беше силна и бърза, а ауралните й сили бяха невероятни. Обаче приятелката й Хеката я умоляваше да вземе някого със себе си и за нейна изненада Авраам й позволи да го стори. Беше още по-изненадана, когато той предложи да я придружи нейният по-малък брат, страховитият мъдрец-воин Прометей.
44
В индианските вярвания: гигантска птица, която с биенето на крилете си предизвиква гръмотевиците и бурния вятър. — Б.пр.