Воят на кукубутите вече бе по-близо.
Докато Дий премине по заледения басейн и стигне до Вирджиния Деър, тя се бе надигнала на крака и бе взела флейтата си.
— Време е да вървим — отсече той.
Огромната глава на Мунин се завъртя рязко към тях и той опита да клъвне с острия си като копие клюн минаващите покрай него безсмъртни. Дий бръкна под палтото си и извади меча. Когато го размаха във въздуха пред гигантската птица, оръжието запращя и по каменното му острие заигра червено-син огън. Гарванът дръпна бързо глава, а после клюнът му се отвори и затвори.
— Магьоснико.
Гласът, който се разнесе откъм птицата, бе дрезгав от рядка употреба. Говореше на древния език на Дану Талис.
При този звук Вирджиния Деър спря изумена.
— През живота си съм виждала немалко странни неща…
— Хугин и Мунин притежават дара на Човешката реч — напомни й Дий. Вдигна меча. Острието засвети по-ярко, щом го доближи до главата на птицата, и червено-сините искри се отразиха в огромните й очи. — Но не мисля, че в момента с нас говори гарванът — добави той, като улови погледа на птицата и се зае внимателно да я изучава.
— Магикер45…
— Не, това е нещо по-старо, нещо нечисто — рече тихо Дий. Внезапно замахна с меча и тежкият катинар, заключващ входа към Портата на предателя, падна разсечен.
— Говори Один, господарят на гарваните. Не можеш да ми избягаш. Няма място в това Сенкоцарство, където би могъл да се скриеш от мен.
— Съжалявам, ако съм унищожил Сенкоцарството ти, но можеш да си направиш друго — започна Дий.
— Ти уби жената, която обичах.
Дий се канеше да се обърне, но спря и погледна пленения гарван.
— Съжалявам и за това. Тя беше воин; загина храбро в битка.
— Знаеш ли какво е да загубиш някого, когото обичаш, Магикер?
Изненадан, Дий отговори честно.
— Да, знам. Погребал съм жените и децата си. Гледал съм ги как остаряват, сбръчкват се и умират.
— Ще унищожа твоя свят, Дий, преди да унищожа теб. Ще убия всичко, което ти е скъпо.
— Вече нямам много неща, които да са ми скъпи.
— Дори тази жена ли?
Изведнъж Дий замахна към птицата и върхът на острието сряза едно-единствено черно перо на шията й.
— Не ме заплашвай — изръмжа той. — Побеждавал съм те и преди. Пак ще го сторя. — Той вдигна меча пред очите на гарвана. — А последния път нямах това!
— Той е толкова опасен за теб, колкото и за мен — рече Один през устата на птицата. После нададе ужасен кашлящ звук. На Дий му трябваха няколко секунди, за да разбере, че Древния се смее. — Това е мечът, който уби Хеката; мисля, че той ще бъде и твоето падение, Магикер.
— Докторе, трябва да вървим. — Вирджиния го хвана за ръката и го издърпа през отворената порта в по-малкия басейн. — Неприятно ми е да прекъсвам бъбренето ви, но си имаме компания, многобройна компания, и в нея няма нито един дружелюбно настроен. Освен това, теб може да те искат жив, но същото не важи за мен.
Воят на кукубутите се носеше навсякъде около тях, ехтеше и отскачаше от камъните.
— Какво ще правим сега? — попита Деър. — Имаш план, нали?
— Да, този — каза Дий, като хвана меча и го заби с върха надолу в замръзналия басейн. Ледът се строши, водата засъска, вдигайки пара, а после двамата пропаднаха в мастиленочерните дълбини.
Глава 38
— Да ме убиеш — каза бавно Били Хлапето — или дори само да се опиташ да ме убиеш, ще бъде грешка. — Сега вече в гласа му нямаше веселие, а акцентът му бе станал твърд и отсечен. — Много хора са се опитвали и са се проваляли.
Кукулкан нададе хриплив смях.
— Аз не съм човек.
Безсмъртният започна да отстъпва от Древния.
— Били — каза тихо Макиавели с предупредителна нотка в гласа.
Били погледна към италианеца и зърна някакво движение зад себе си. Завъртя се и видя огромния рис, застанал на прага, вперил зелените си очи в него.
— Този — каза Кукулкан, като посочи към Макиавели, — реших да го оставя жив. Но защо да оставям теб?
— Забрави ли, че ти спасих живота?
— А ти забрави ли, че ти се отплатих за това, като те направих безсмъртен?
— Оттогава насам ти върша мръсната работа — рече бързо Били.
— А сега ме злепостави пред моите братя Древни. Бях ги уверил, че си идеалният човек за тази дребна задачка — каза Кукулкан. — Но ти не оправда доверието ми.
— Аз пък мисля, че ти не оправда моето — сопна се американецът, отстъпвайки от вратата. — Прати ме да свърша опасна работа, без да ми кажеш в какво се забърквам. — Докато се придвижваше бавно през стаята, той посочи обвинително с пръст Древния. — Ти подцени Вълшебницата.