Взирайки се в далечината, Скати осъзна, че има голяма вероятност да умре тук. Винаги, когато бе мислила за смъртта, си представяше, че тя ще дойде в някоя драматична битка и ще бъде велика и славна, така че името й да се помни с поколения. Не й харесваше идеята да умре на това самотно място като плячка на гигантски праисторически зверове. Една внезапна мисъл я накара да се надигне. Някога й бяха казали, че ще умре на екзотично място. Е, нима имаше нещо по-екзотично от плейстоценската епоха?
Скатах вдигна глава към небето. То бе безоблачно, а звездите грееха тъй ярко, че чак осветяваха слабо земята. Тя започна да търси съзвездията. Те се бяха разместили по небосвода през вековете, които бе преживяла на земята, но ако откриеше Полярната звезда, щеше да може да намери…
Огромният сив вълк скочи от мрака с раззинати хищни челюсти и стичаща се по козината му слюнка.
Скати се хвърли по гръб и краката й се стрелнаха, улучвайки звяра в гърдите, надигнаха го високо във въздуха и го запратиха в нощта. Чу се само едно смаяно изквичаване, преди вълкът да се стовари в тревата, а после ръмжене, когато се изправи на крака и се отдалечи в тръс.
Сянката остана да лежи по гръб, взирайки се в нощното небе.
Нещо в звездите не беше наред.
Тя се изправи бавно, излезе от пещерата и огледа небосвода. През него се простираше огромна ивица от светлина, която почти напомняше Млечния път, но в цялостната й форма имаше нещо ужасно погрешно. Трябваше да е арка — но тази тук изглеждаше прекалено права. И накъдето и да погледнеше, не можеше да види Полярната звезда.
— Къде… — прошепна тя.
А после луната изгря от изток, огромна и жълта, и се заиздига по небосклона, пръскайки млечнобяла светлина върху пейзажа. Небето бе толкова ясно, че се виждаше всеки кратер по повърхността й.
Миг по-късно изгря и втората луна.
А после и трета.
И четвърта.
Глава 41
— Голям е — прошепна благоговейно Джош и хвърли поглед към Софи. — Ама наистина голям.
Тя кимна, вперила взор във фигурата.
Прометей беше огромен. Древния се извисяваше на повече от два метра и изглеждаше, че тежи поне сто и петдесет килограма — и цялото това тегло бе мускули. По тялото му нямаше и грам тлъстина. Джинсите му бяха стари, протрити и на двете колена и с оръфани крачоли; рисунката на тениската му бе толкова избледняла, че почти не се виждаше, а работните му ботуши бяха покрити с дебел слой засъхнала кал. Макар че косата му се състоеше от гъсто сплетени червени къдрици, брадата му бе прошарена със сиви и сребристи косми.
— Чичо! — С радостен вик Ифа отвори вратата на колата и се хвърли в обятията на едрия мъж.
— Ифа! — Той я улови, сякаш беше перце, и я подхвърли във въздуха. И двамата се смееха.
Джош изведнъж откри, че се усмихва, гледайки как този свиреп на вид мъж се кикоти, докато подхвърля Ифа, която изглеждаше като дете в ръцете му. В ума му изникна ярък спомен за това как баща му го подхвърляше по същия начин, когато бе малък. Обичаше това усещане за летене.
— Хубавото ми момиче. — Прометей подхвърли още веднъж Ифа във въздуха още по-високо и тя изписка пак.
— Не ме оставяй да падна — рече тя задъхано и се разхълца.
— Нима някога съм те оставял да паднеш? — попита Древния и Джош изведнъж осъзна, че той говори на английски с изненадващо силен южняшки акцент, провлачвайки думите.
— Никога — каза тя, останала без дъх.
— Мина толкова много време. Прекалено много. — Едрият мъж хвана Ифа, остави я на земята и отстъпи назад. Задържа я на една ръка разстояние от себе си, като я оглеждаше. — Пораснала си…
— Не съм мръднала от последния път, когато ме видя — рече тя бързо.
— А кога беше това? — попита той.
— О, не много отдавна. Преди малко повече от сто и двайсет години, мисля. — Ифа вдигна тъмните очила върху челото си и погледна право в широкото лице на чичо си.
Джош веднага забеляза, че очите им са с еднакъв зелен оттенък.
— Видях те за последно — продължи Ифа, — когато двамата с Нитен дойдохте да ме спасите, след като се бях забъркала в неприятности с нагите51 на Кракатау52.
Прометей кимна и се засмя.
— Да, да, спомням си.
— Кракатау — ахна развълнувано Джош. — Това е мястото, където бяха мама и татко преди пет години. Островът с вулкана… — Обърна се и погледна към задната седалка, но никой не го слушаше: Софи, Никола и Пернел се взираха в Древния.
51
Божества в хиндуистката и будистката митология — наполовина хора, наполовина змии. — Б.пр.
52
Вулканичен остров западно от Ява, Индонезия, станал известен с изключително мощното изригване на 26 август 1883 г. — Б.пр.