Огън, който бе студен.
Лед, който бе горещ.
Усещанията се лееха от меча и се стичаха през китките и нагоре по ръцете му, за да се настанят в гърдите му.
И заедно с топлината и студа дойдоха спомените, ужасни спомени за време преди човеците, за време, когато Древните са управлявали земята, и още по-рано, за света на Архонтите; и за Предтечите преди тях; и още по-назад, до Времето преди времето, когато са властвали Земните господари.
Спомени за четирите велики меча на силата…
… за тяхното създаване…
… и за тяхната мощ…
… и защо са били разделени…
… и защо никога не бива да се събират заедно…
И разтърсващото осъзнаване, че това не са оръжия, а нещо повече, много, много повече.
— Джон!
Магьосника бавно завъртя глава към Деър и това, което тя видя върху лицето му, я накара да онемее. Нещо древно и чуждо надзърташе през очите му. Тя гледаше вцепенена как ръката му се надигна, поднасяйки оръжието пред лицето му.
Огън.
Каменният меч лумна в нажежен до бяло огън.
Лед.
Лед се образува с пукане по острието и дръжката.
Изведнъж мечът се размърда и се раздели, така че в лявата му ръка остана горящият в червено-черно Кларент, а в дясната — пропукващият със син огън Екскалибур.
— Къде искаш да бъдеш, Вирджиния? — Гласът на Дий представляваше дрезгав шепот.
— Където и да е, само не тук.
Кукубутите вече почти бяха стигнали до тях и кръжаха предпазливо около двата меча. Гарваните се смееха с гласа на Один.
— Знаеш ли къде искам да бъда аз? — попита Дий. Ръцете му описаха във въздуха два огромни идеални кръга — пламтящ червен и пропукващ син. Те се припокриха в средата, за да образуват дълъг овал, който заблестя като топящ се лед.
— Джон, плашиш ме.
— Искам да се върна у дома — рече Дий.
Пристъпи в овала и изчезна. Моментално огънят започна да гасне, а ледът — да се топи. Кукубутите нададоха вой и се метнаха напред; гарваните заграчиха.
Вирджиния Деър затвори очи и се хвърли в горящия и топящ се овал…
… и ги отвори отново. Слънце грееше в лицето й. Тя вдиша топлия солен въздух и откри, че лежи върху трева и чува шум от улично движение. Свиреха клаксони и изведнъж й хрумна, че това е най-мелодичният звук на света. Тя се надигна и се огледа. Дий седеше до нея. Екскалибур и Кларент лежаха на земята до доктора, около единия имаше локвичка лед, а около близнака му — обгорена земя.
— Джон, ръцете ти — рече ужасено Вирджиния.
Дий вдигна ръце. И двете бяха обгорени до черно, плътта бе напукана и грозна и върху нея започваха да се образуват мехури.
— Леко се отървах. — Той направи гримаса.
Вирджиния стана и се огледа. Чуваше гласове наблизо. Отвсякъде я заобикаляха дървета и тя можеше да види върховете на близките сгради. Едната от тях — кула — й изглеждаше позната. Много, много позната.
— Джон, какво направи? Къде сме? Кажи ми, че това не е друго Сенкоцарство.
— Изведнъж осъзнах какво могат да правят мечовете — рече тихо Дий. — Не, осъзнах е грешна дума. Казаха ми на какво са способни мечовете. — Когато се обърна да погледне към Вирджиния, тя забеляза в сивите му очи миниатюрни сини и червени точици като късчета лед и въгленчета. — Древните са създали Сенкоцарствата с помощта на мечовете… но Архонтите са ги използвали, за да направят лей-порталите.
— Ти си направил лей-портал! — Вирджиния го изгледа потресено. — Това е много впечатляващо дори за теб, Джон. А какво стана с кукубутите и гарваните?
— Затворени са там навеки… освен ако Один не отиде да прибере любимците си.
— Как ни пренесе тук? — попита Вирджиния.
Усмивката на Дий стана болезнена.
— Просто видях къде искам да бъдем… — Той внезапно млъкна и погледна пак ръцете си. — Знаеш ли, започват наистина да ме болят.
— Сложи им алое вера53 — каза автоматично Деър. — И къде точно се намираме?
— В Пайъниър парк, Сан Франциско. — Той завъртя глава към кулата „Койт“, издигаща се над върховете на дърветата. — На пет минути от дома ми.
Глава 43
— Значи има четири луни и това е добра новина? — Жана д’Арк стоеше на входа на пещерата и гледаше четирите луни — едната огромна и жълта, другата малка с червеникавокафяв оттенък; третата ярко изумруденозелена, а четвъртата бе безцветна. Слабичката французойка приглади с пръсти късата си момчешка коса. — Има толкова много неща, които не знам, и астрономията не ми е сред силните предмети, но дори аз съм наясно, че земята няма четири луни и никога не е имала.