— Мобилен телефон ли? Как така?
— Можеш да изпращаш мейли безжично от цял свят, само свързваш компютъра си към мобилен телефон, който звъни на сървъра. Не е нещо ново, Хари.
— Добре де, ама този абонат има ли си име?
— Ъъъ… естествено. Но момчетата в Ал-Тор не разполагат с него; просто таксуват норвежкия мобилен оператор, в случая „Теленур“, а той на свой ред изпращя сметката на крайния потребител. Затова се обадих на телефонни услуги в Норвегия. И се сдобих с името му.
— И? — Хари вече бе напълно буден.
— Сега стигаме до недотам добрата вест.
— Да?
— Проверявал ли си сметката за последните седмици, Хари?
Отне му няколко секунди да асимилира казаното.
— От моя мобилен телефон ли? Нима този гадняр използва моя мобилен телефон?
— Доколкото знам, вече не е при теб.
— Така е, забравих го в дома на… Ана. Мамка му!
— Не се ли замисли за варианта да прекратиш абонамента си, щом като си го изгубил?
— Да се замисля ли? — изстена Хари. — Не мога да мисля трезво, откакто започна тази гадост, Йойстайн! Извини ме, че избухвам така. То си е ясно като бял ден. Затова не намерих телефона у Ана. Затова този мръсник е толкова нафукан.
— Съжалявам, ако съм ти развалил деня.
— Почакай — спря го Хари с неочаквано развеселен тон. — Успеем ли да докажем, че телефонът ми е у него, ще докажем, че е бил при Ана, след като съм си тръгнал!
— Ура! — изрева гласът в слушалката. После продължи, по-предпазливо: — Ако това значи, че си доволен, де. Ало? Хари?
— Тук съм. Мисля.
— Хубаво. Продължавай в същия дух, аз имам среща с една „Стела“. С няколко, де. И ако ще хващам самолета за Осло…
— Дочуване, Йойстайн.
Хари остана за миг със слушалката в ръка и се поколеба дали да не я запрати в огледалото пред себе си. Надяваше се, като се събуди на следващия ден, разговорът му с Йойстайн да е бил сън. Имаше нещо такова. Сънува шест-седем негови варианта.
Раскол седеше с наведена глава, подпряна на ръцете му, а Хари му говореше. Нито помръдна, нито го прекъсна. Хари обясни как са открили Лев Грете и как личният мобилен телефон на Хари е причината все още да не разполагат с доказателства срещу убиеца на Ана. След всичките тези приказки млъкна, тогава Раскол скръсти ръце и бавно повдигна глава:
— Значи ти си разрешил твоя случай. Моят обаче остава неразкрит.
— Не гледам на случаите като на мой и твой, Раскол. Моята отговорност…
— Но аз ги считам за отделни, Спиуни — прекъсна го Раскол. — Аз се занимавам с военна организация.
— Мм. И какво по-точно искаш да кажеш?
Раскол затвори очи.
— Разказах ли ти за случката, когато император на У поканил Сун Дзъ да посвети придворните конкубини в изкуството на войната, Спиуни?
— Май не си.
Раскол се усмихна.
— Сун Дзъ бил интелектуалец и за начало обяснил подробно и методично на жените командите за марш. Но щом барабаните заудряли, те не тръгнали да маршируват, а само се кискали. „Ако командата не бъде разбрана, виновен е генералът“, отсякъл Сун Дзъ и обяснил всичко наново. При следващата му команда се повторило същото. „Ако дадената команда не се изпълнява, виновен е офицерът“, казал той и заповядал на двама от войниците си да изведат двете водачки на конкубините пред строя. Обезглавили ги пред очите на ужасените жени. Щом императорът научил за екзекуцията на любимките си, се разболял и останал на легло няколко дена. След като се съвзел, поверил на Сун Дзъ командването на въоръжените си сили.
Раскол пак отвори очи.
— Каква е поуката от тази история, Спиуни?
Хари не отговори.
— Ами, учи ни, че логиката във военна организация трябва да е цялостна и абсолютно последователна. Огънеш ли се пред последиците, ще разполагаш с кискащи се придворни конкубини. Когато дойде и ме помоли за още четиридесет хиляди крони, ти ги дадох, защото повярвах на историята със снимката в обувката на Ана. Защото тя е циганка. Щом са на път, циганите оставят патрин43 на пътните знаци. Червена кърпа, увита около клон, кост с издълбан надпис; всяко нещо си има различно значение. Снимката е знак, че някой е мъртъв. Или ще умре. Нямаше как да го знаеш, затова се доверих на думите ти — Раскол отпусна ръце върху масата с дланите нагоре. — Но човекът, отнел живота на племенницата ми, е на свобода и като те гледам в момента, виждам кискаща се конкубина, Спиуни. Нужна е абсолютна последователност. Кажи ми името му, Спиуни.
Хари си пое дъх. Две думи. Четири срички. Ако сам разобличи Албю, каква присъда би получил той? Предумишлено убийство заради ревност, девет години, ще излезе след шест. А последиците за самия Хари? Разследването по необходимост ще разкрие как той, като полицай, е скрил истината, за да отклони подозренията от себе си. Сам се е закопал. Две думи. Четири срички. И всичките му проблеми ще намерят разрешение. А Албю ще поеме абсолютно всички последствия.