Здравей, Хари!
Защо си толкова изумен? Едва ли си очаквал да ти се обадя повече. Е, животът е пълен с изненади, Хари. Към настоящия момент предполагам и Арне Албю вече го е разбрал. Та ние двамата с теб доста му стъжнихме живота, а? Ще сгреша ли, ако допусна, че съпругата му е взела децата и го е напуснала. Ужасно, нали? Да отнемеш някому семейството, особено когато знаеш, че това е най-важното в живота на човека. Но той сам си е виновен. За изневярата няма достатъчно жестоко наказание. Съгласен ли си, Хари? И все пак, кратката ми отмъстителна акция свършва дотук. Повече няма да се свързвам с теб.
Но понеже на пръв поглед изглежда, че си въвлечен, без да имаш вина, ти дължа обяснение. То е сравнително елементарно. Обичах Ана. Истински. И онова, което представляваше, и онова, което ми даваше.
За жалост тя бе влюбена само в онова, което аз й давах. Тя с главно „Т“. The Big Sleep47 Не знаеше ли, че беше наркоманка до мозъка на костите? Животът, както казах, е пълен с изненади. Лично аз я посветих в света на дрогата след поредната й — нека си го кажем, както си е — неуспешна изложба. Двете бяха сякаш създадени една за друга, беше любов от първата спринцовка. В продължение на четири години Ана беше моя клиентка и любовница, ролите не можеха да се отделят, така да се каже.
Объркан ли си, Хари? Защото не открихте следи от спринцовки, като я съблякохте, нали? Да, изразът с любовта от първата спринцовка е метафоричен. Ана не понасяше инжекции. Пушехме си хероина в станиол от кубински шоколади. Е, излизаше й по-скъпо от директното инжектиране, но, от друга страна, Ана купуваше дрогата по цени на едро, докато беше с мен. Бяхме — как се казва? — неразделни. Все още ми се насълзяват очите, като се сетя за онова време. Тя правеше за мен всичко, което една жена прави за съпруга си: чукаше се с мен, хранеше ме, правеше ми подаръци, забавляваше ме и ме утешаваше. И ме заклеваше. По принцип не направи само едно: да ме обикне. Как така точно това се оказва толкова отчайващо невъзможно, Хари? Та тя обичаше теб, макар ти да не направи нищо за нея.
Успя да обикне дори Арне Албю. Как допуснах да го взема просто за някакъв мухльо, когото цеди за пари, та да си купува дрога на пазарна цена и да се отърве от мен за малко, и аз не знам.
Но една майска вечер й се обадих. Току-що бях излежал три месеца за някаква дреболия, а с Ана не бяхме разговаряли от дълго време. Казах й, че няма как да не го отпразнуваме, бях се сдобил с най-чиста стока директно от фабриката в Шанг Рай. По гласа й веднага познах, че нещо не е наред. Искала да се откаже. Попитах мен ли има предвид, или дрогата. И двете, отвърна тя. Започнала да се занимава с творбата, с която щели да я запомнят и работата изисквала пълна концентрация. Както знаеш, Ана беше непоклатима татарка, науми ли си нещо. Затова се обзалагам, че не сте открили следи от наркотици в кръвните й проби. Прав ли съм?
И ми разказа за онзи тип. За Арне Албю: от известно време често се виждали и имали планове да заживеят заедно. Но първо трябвало да уреди отношенията си със съпругата. Звучи ли ти познато, Хари? Е, на мен — да.
Не е ли забележително колко трезво мисли понякога човек, докато светът наоколо го подлудява? Знаех какво действие е наложително още преди да затворя. Отмъщение. Смяташ, че е примитивно? Ни най-малко не е. Отмъщението е рефлексът на мислещия човек, сложно съчетание от действие и последствие. Досега нито едно друго животно не е успяло да го развие. В историята на еволюцията актът на отмъщение се е утвърдил като толкова ефективен, че само най-отмъстителните от нас са оцелели. Отмъсти или умри. Наистина звучи като заглавие на уестърн, но не забравяй, че точно тази логика на разплатата е създала правовата държава. Неотменимото обещание за „око за око“, че грешникът ще гори в ада или най-малкото ще увисне на бесилото. Отмъщението чисто и просто е залегнало в основата на цивилизацията, Хари.
Та още същата вечер започнах да кроя плана.
Замислих го просто.
В „Триовинг“48 поръчах да ми изработят ключ за апартамента на Ана. Не смятам да ти обяснявам как. След като си тръгна от апартамента й, влязох вътре. Ана вече си беше легнала. Двамата с нея, заедно с „Берета“ М92 проведохме обширен и ползотворен разговор. Помолих я да извади нещо, което има от Арне Албю, картичка, писмо, визитка, каквото и да е. Според плана щях да го сложа върху нея, за да ви помогна да свържете убийството с него. Но тя разполагаше само със снимка на семейството му до вилата им. Взела я от техен фотоалбум. Досетих се, че шифърът ще ви затрудни и сигурно ще ви е нужна малко повече помощ. И ми хрумна идея. Господин Берета я убеди да разкаже как да вляза във вилата на Албю. Ключът стоял навън в декоративния фенер.
47
The Big Sleep (англ.) — „Големият сън“ — филм от 1946 г. с Хъмфри Богарт и Лорен Бейкол. — Бел.прев.
48
„Триовинг“ — най-големият производител и водещ дистрибутор на заключващи системи в Норвегия. — Бел.прев.