— Полицай? — възкликна тя искрено учудена. — Каква приятна изненада.
Мъжът на стълбите беше мокър до кости. От веждите му висяха капки вода. Той облегна ръка върху рамката на вратата и я погледна, без да й отговаря. Вигдис Албю отвори широко вратата и присви очи:
— Ще влезете ли?
Тръгна пред него, чувайки зад гърба си жвакането на обувките му. Той седна на креслото, без да съблече палтото си. Вигдис видя как платът потъмня, попивайки водата.
— Искате ли джин, полицай?
— Имате ли „Джим Бийм“?
— Не.
— Тогава ми сипете джин.
Донесе кристалните чаши — сватбен подарък от родителите на Арне — и наля питието.
— Моите съболезнования — полицаят я погледна със зачервени светнали очи, които й подсказваха, че това не е първата му чашка алкохол за днес.
— Благодаря — кимна тя. — Наздраве.
Когато остави чашата, видя как той вече преполовяваше своята; после я разклати и внезапно изрече:
— Аз му отнех живота.
Вигдис инстинктивно посегна към перлената огърлица на врата си, подарък след първата брачна нощ.
— Не исках всичко да свърши така — продължи той, — но постъпих глупаво и необмислено. Заведох убийците при него.
Вигдис побърза да доближи чашата до устните си, та събеседникът й да не забележи как едва не избухна в смях.
— Вече знаете — заключи той.
— Да, знам, Хари — прошепна тя. Стори й се, че зърна наченки на учудване в погледа му.
— Говорили сте с Том Валер. — Прозвуча по-скоро като констатация, отколкото като въпрос.
— Имате предвид онзи разследващ полицай, който се мисли за богопомазан. Е, да. Разговаряхме. Аз, разбира се, казах каквото знам. Не биваше ли, Хари?
Той вдигна рамене.
— Да не съм ви поставила в неудобно положение, Хари? — Тя подгъна крака на дивана и го погледна с угрижен вид иззад чашата.
Той не отговори.
— Още едно питие?
Той кимна.
— Все пак имам и добра новина за вас. — Той проследи внимателно как му налива. — Тази вечер получих мейл от човек, който признава, че е убил Ана Бетсен. През цялото време въпросното лице ме е заблуждавало да подозирам Арне.
— Ама че хубаво — вметна тя. — Ау, май налях повечко — по масичката имаше разлят джин.
— Не звучиш много изненадана.
— Вече нищо не ме изненадва. Честно казано, не допусках Арне да има нерви да убие човек.
Хари се почеса по тила.
— И все пак. Сега разполагам с доказателства за убийството на Ана Бетсен. Преди да изляза от къщи тази вечер, препратих признанието на убиеца на моя колежка, заедно с всички други мейли, които получих. Това означава, че слагам картите на масата, що се отнася до моята роля. Ана ми беше бивша приятелка. Моят проблем е, че бях при нея в нощта на кончината й. Трябваше още в началото да осведомя колегите си, но постъпих глупаво и необмислено. Надявах се да разнищя случая сам и същевременно да се погрижа да не намесят името ми. Постъпих…
— Глупаво и необмислено. Вече го казахте — тя го погледна замислено, докато галеше с ръка декоративната възглавничка на дивана. — Това, естествено, обяснява някои неща, но въпреки всичко не разбирам защо да е престъпно деяние да прекараш времето си с жената, с която искаш да… прекараш времето си. Май трябва да ми обясните, Хари.
— Ами — гаврътна той искрящото питие, — на следващия ден се събудих и не помнех нищо.
— Ясно — изправи се тя, приближи се до него и се надвеси над лицето му. — Знаете ли кой е?
Той отпусна глава на облегалката и вдигна очи към нея.
— Кой казва, че е мъж?
Леко завалваше думите.
Тя протегна грациозната си ръка. Хари я погледна въпросително.
— Палтото — поясни тя. — Отивате право в банята и си вземате гореща вана. През това време ще сваря кафе и ще извадя сухи дрехи.
Той едва ли щеше да се възпротиви. В много отношения беше разумен мъж.
— Ами…
— Хайде, на работа.
От топлата прегръдка по гърба на Хари пробягнаха сладостни тръпки. Нежното докосване продължи по бедрата му към хълбоците и цялото му тяло настръхна. Той изпъшка. После се потопи изцяло във врялата вода и облегна глава назад.
Чуваше как навън дъждът вали и се опита да долови къде е Вигдис Албю. Беше пуснала плоча. „Полийс“. Големите хитове, разбира се. Затвори очи.
„Sending out an SOS, sending out an SOS“50, пееше Стинг. А Хари разчиташе на този пич. Апропо, надяваше се Беате да е прочела мейла и да е препратила съобщението. И краят на гонката да е настъпил. От алкохола клепачите му натежаха. Затвореше ли очи, виждаше два крака с ръчно изработени италиански обувки, подаващи се от димящата вода. Завъртя глава, за да открие къде е оставил чашата върху ръба на ваната. В „Скрьодер“ бе изпил само две халби, когато Беате се обади, а те далеч не му осигуриха потребната упойка. Но къде се дяна проклетата чаша? Дали Том Валер не се опитва да го открие въпреки всичко? Хари знаеше с какво нетърпение онзи напъва да го арестува. За Хари обаче престоят в предварителен затвор не стоеше на дневен ред, преди да събере всички детайли по случая. Оттук нататък можеше да разчита единствено и само на себе си. Ще се справи. Но първо да си вземе кратък тайм аут. Още едно питие. Ще пренощува на дивана. Ще си прочисти главата. И ще оправи нещата. Утре.
50
Sending out an SOS, sending out an SOS (англ.) — Изпращайки SOS, изпращайки SOS. — Бел.прев.