Ръката му бутна чашата и тежкият кристал падна върху плочките на пода. Чу се слаб шум от счупване.
Хари изруга и се изправи. Едва не падна, но в последния момент се подпря на стената. Уви се с дебел, грапав пешкир и отиде в хола. Бутилката с джин все още стоеше на масичката. Взе си чаша от барчето и я напълни до ръба. Чу шум от пусната кафеварка. И гласа на Вигдис от коридора на първия етаж. Върна се в банята и предпазливо остави чашата до дрехите, които тя му бе приготвила — пълен комплект от колекцията на Бьорн Борг в светлосиньо и черно. Избърса огледалото с пешкира и се вгледа в лицето си на полузапотеното стъкло.
— Какъв си идиот — прошепна той.
Сведе очи към пода. По фугата между плочките течеше червена струйка и се вливаше в решетката на канала. Проследи я до десния си крак, където кръвта шуртеше между пръстите му. Стоеше насред парчетата от счупената чаша, без дори да забележи. Не виждаше нищо. Пак се погледна в огледалото и се засмя на глас.
Вигдис затвори. Наложи се да импровизира. Мразеше нещата да не следват плана, това я караше да чувства физическа отпадналост. Още от малка осъзна, че нищо не се случва от само себе си. Всичко изисква планиране. Спомни си как, деветгодишна, застана пред новия си клас, след като се преместиха в Шлемдал от провинцията. Представи се на съучениците си, а те я гледаха като истукани, втренчени в дрехите й и в странната найлонова раница, предизвикала подигравките на неколцина момичета. До края на последния час вече бе съставила списък кое от момичетата ще й стане най-добрата приятелка, кое ще игнорира изцяло, кое момче ще се влюби в нея и кой учител ще я направи своя фаворитка. Прибра се и закачи списъка над леглото си. Свали го чак на Коледа — до всяко име имаше отметка.
Но сега нещата стояха по друг начин. Сега съдбата й се намираше в ръцете на чужди хора.
Погледна часовника: 08:20. Том Валер обеща да дойдат за дванадесет минути, а преди да наближат Шлемдал, да спре сирените, та тя да не се притеснява за съседите. Изобщо не беше споменала, че се тревожи заради тях.
Обзета от нетърпение, чакаше в преддверието. Дано Хуле да е заспал във ваната. Пак погледна часовника. Заслуша се в музиката. За щастие стресиращите песни на „Полийс“ бяха свършили и сега Сгинг изпълняваше парчетата от солоалбумите си със своя прекрасен, успокояващ глас. Пееше за дъжда, който щял да продължи да пада като сълзи от звезда. Беше толкова хубаво, че й идваше да се разплаче.
После чу сподавения лай на Грегор. Най-после.
Тя отвори вратата и излезе на стълбите, както се бяха разбрали. Видя някаква фигура да се спуска към терасата през градината, а друга заобиколи къщата и се насочи към задния двор. Двама маскирани мъже в черни униформи и малки къси пушки се спряха пред нея.
— Още ли е в банята? — прошепна единият изпод черната маска. — Вляво от стълбището, нали?
— Да, Том — отвърна тя. — И благодаря, задето дойдохте толкова…
Но те вече влизаха в къщата.
Тя затвори очи и се заслуша в трополенето по стълбите, в отчаяния лай на Грегор от терасата, в нежния глас на Стинг в How fragile we are51, в шума от блъсването на вратата към банята.
Тя се обърна и влезе. Заизкачва се по стълбището, към крясъците. Имаше нужда от питие. Погледна килима. Следи от кръв. Проследи ги с поглед. Минаваха напряко през хола и стигаха до отворената врата на терасата. Не чуваше какво й крещи облеченият в черно идиот. Планът беше всичко, което изникна в съзнанието й. Не такъв беше планът.
Тридесет и шеста глава
Waltzing Mathilda52
Хари тичаше. Отсеченият лай на Грегор се разнасяше като гневен метроном в далечината. Иначе наоколо му цареше пълна тишина. Босите му пети шляпаха по мократа трева. Бягаше с протегнати напред ръце, за да си проправя път през живия плет и едва усещаше как тръните раздират дланите му и комплекта на Бьорн Борг. Не успя да намери своите дрехи и обувки. Навярно тя ги бе свалила на първия етаж, докато го е чакала. Потърси други обувки, но Грегор започна да лае и се наложи да побегне както си е, по панталони и риза. Дъждът падаше в очите му, а очертанията на къщите, ябълковите дръвчета и храстите се размиваха пред погледа му. В мрака изникна нова градина. Рискува и се опита да прескочи ниската оградка, но загуби равновесие. До това води бягането в нетрезво състояние. Лицето му се блъсна в добре окосена тревна площ. Остана на земята и се заослушва.
51
How fragile we are (англ.) — Колко сме крехки, стих от популярна песен на Стинг. — Бел.прев.
52
Waltzing Mathilda (англ.) — Танцуващата валс Матилда, заглавие на популярна песен. — Бел.прев.