Хари затвори и вдигна очи към нощното небе, покрило града като жълт купол. Беше чул музиката на заден план. Едва-едва, но му беше достатъчно:
I only want to see you bathing in the purple rain.59
Пусна още една монета в апарата и набра 1881.
— Моля телефонния номер на Алф Гюнерю…
Таксито се плъзна в нощния мрак като беззвучна черна риба, мина през кръстовища, под улични фенери и под табели, сочещи към центъра.
— Не можем да продължаваме да се срещаме така — протестираше Йойстайн. Погледна в огледалото и видя как Хари облича черния пуловер, който му донесе от дома си.
— Нали не си забравил щангата? — попита го Хари.
— В багажника е. Ами ако тоя си е вкъщи?
— Щеше да си вдигне телефона.
— Ами ако се прибере, докато си в апартамента му?
— Ще направиш каквото ти заръчах: натискаш клаксона два пъти.
— Да де, ама аз не знам как изглежда тоя тип.
— Нали ти казах, около тридесетте е. Видиш ли такъв човек да влиза в номер девет, бибиткаш два пъти.
Йойстайн спря до табела със знак „паркирането забранено“ на мръсна, претоварена от автомобили улица, напомняща лабиринт. В Дайхманската библиотека, недалеч оттук, в покритата с прах книга „Бащите на града“ на страница 265 мястото е описано като „неугледната и ужасно безинтересна улица, която носи името «Тур Улсен».“ Но точно тази вечер местенцето се оказа добре дошло за Хари. Шумът, минаващите коли и тъмнината щяха да му служат за прикритие и никой нямаше да забележи чакащото го такси.
Хари пъхна щангата в ръкава на коженото си яке и бързо пресече улицата. За свое облекчение установи, че пред номер девет има поне двадесет звънеца. Това му отваряше повече възможности да блъфира. Името на Алф Гюнерю се намираше на предпоследния ред вдясно. Хари погледна нагоре към фасадата от дясната страна. На петия етаж не светеше. Натисна звънец на първия етаж. Отговори му сънен женски глас.
— Здравейте, отивам при Алф — каза Хари. — Но така са надули музиката, че не ме чуват. При Алф Гюнерю, ключаря на петия етаж. Ще бъдете ли така любезна да ми отворите?
— Минава полунощ.
— Извинете, госпожо, ще се погрижа да я намалят.
Хари зачака. Чу се бръмчене.
Той взимаше по три стъпала наведнъж. На петия етаж се спря и се заослушва, но чу само собственото си тупкащо сърце. Имаше да избира от две врати. На едната бе лепната зелена бележка, надписана с туш: Андершен. На другата нямаше нищо.
Това беше най-критичната част от плана. Би могъл да разбие обикновена брава, без да разбуди цялото стълбище, но ако Алф е използвал целия арсенал на „Ключарско ателие“ АД, тогава Хари щеше да се изправи пред сериозен проблем. Разгледа щателно вратата от горе до долу. Не видя лепенки от „Фалкен“ или други централи за бързо реагиране; нито подсигурени срещу бормашини секретни брави; нито устойчиви на шперц цилиндри с двойни езици. Само стара цилиндрична брава, тип „Йеил“. С други думи онова, което англичаните наричат сладкиш.
Хари издърпа ръкава на коженото си яке и извади щангата. Поколеба се, преди да забие желязната пръчка точно под бравата. Беше почти фасулска работа. Но не разполагаше с време да мисли много-много защо е така, а и нямаше избор. Хари не измести вратата навън, а странично към пантите, така че да подпъхне кредитната карта на Йойстайн под секретната брава и същевременно заключващият език леко се извади от крайната част на рамката. Приложи малко натиск върху щангата, вратата се приплъзна навън и той я подпря с пета в долния край. Вратата изпука в пантите, когато бутна щангата, издърпвайки картата. Промъкна се вътре и затвори след себе си. Цялата операция му отне осем секунди.
Разнесе се бучене на хладилник и смях от комедиен сериал от съседския телевизор. Хари се опита да диша спокойно и дълбоко, докато се ослушваше сред безмълвния мрак. Чуваше колите отвън и усещаше студен полъх към вратата. И двете неща доказваха, че апартаментът има стари прозорци. Но най-важно беше, че никакъв шум не подсказваше някой да е в апартамента.
Хари напипа ключа за осветлението. На коридора определено нямаше да му се отрази зле едно опъване на бръчките. А холът се нуждаеше от цялостен ремонт. Кухнята не беше годна за живеене. Обзавеждането в апартамента пък обясняваше жалките мерки за сигурност. Или по-точно липсата на обзавеждане. Защото Алф Гюнерю нямаше нищо, нито дори стереоуредба, която Хари да го помоли да намали. Свидетелството, че някой живее тук, се свеждаше до два сгъваеми стола, боядисана в зелено холна масичка, малко разхвърляни дрехи и легло с възглавница, но без покривка.
59
I only want to see you bathing in the purple rain (англ.) — Само искам да гледам как се къпеш в пурпурния дъжд — стих от песен на Принс. — Бел.прев.