— Въпросът е коя постъпка е приемлива според твоя морал, Беате. Не знам защо си взела този кобур и нямам никакво намерение да те спирам.
Той се изправи.
— Накарай баща ти да се гордее с теб, Беате.
Хвана дръжката на вратата, но чу как тя изхлипа зад гърба му. Обърна се.
— Не разбираш! — хълцаше тя. — Мислех, че ще мога… като един вид… разплата, нали?
Хари остана прав. После избута стол до нейния, седна и докосна бузата й с ръка. Топлите й сълзи попиваха в грапавата му кожа, докато тя говореше:
— Хората стават полицаи, защото си представят, че съществува определен ред, баланс, нали? Възмездие, справедливост и така нататък. И един ден неочаквано ти се удава възможността да постигнеш отдавна лелеяна мечта. За да осъзнаеш, че всъщност не искаш точно това. Изглежда, ти остава единствено омразата, след като изгубиш всичко. А после ти отнемат и нея.
Тя блъсна кобура и той се удари в стената.
Вече по мрак Хари застана пред жилището си и започна да търси ключовете из доста по-познати джобове. Сред първите неща, които направи сутринта в полицейското управление, бе да си вземе дрехите от Отдела по експертно-криминална дейност, където ги бяха пренесли от дома на Албю. Но най-напред се яви в кабинета на Бярне Мьолер. Началникът на Отдела за борба с насилието го уведоми, че повечето подробности около Хари са изгладени; налага се обаче да изчакат относно решението дали ще бъде повдигнато обвинение за нахълтване с взлом на „Харелабен“ 16. А през деня ще обсъдят дали да му наложат санкции, задето е премълчал, че е бил в апартамента на Ана във вечерта на смъртта й. Хари предупреди за намерението си при евентуална проверка да се позове на дадените му широки правомощия във връзка с издирването на Екзекутора и благословията за пътуването до Бразилия без знанието на тамошните власти.
Бярне Мьолер се усмихна накриво и го успокои, че по негово мнение едва ли ще се стигне до проверка и изобщо до някакви санкции.
На стълбището цареше тишина. Хари разкъса преградните ленти пред апартамента си. На мястото на счупеното стъкло на вратата бяха поставили талашитена плоскост.
Влезе и огледа хола. Вебер му обясни, че преди обиска са направили снимки на жилището му и после внимателно са върнали всички предмети по местата им. Въпреки това Хари не можеше да се отърси от усещането за чужди ръце и очи, осквернили дома му. Не че вкъщи държеше много неща, не за пред хора — само няколко страстни, но стари любовни писма, отворена опаковка с презервативи, сигурно с изтекъл срок на годност, и плик със снимки на трупа на Елен Йелтен, чието присъствие в дома му най-вероятно би могло да се възприеме като проява на перверзност. Освен тези вещи имаше и две порносписания, плакат на Бони Тейлър и книга от Сузане Брьогер61.
Хари дълго гледа към червената мигаща светлинка на телефонния секретар и най-сетне натисна копчето за прослушване на съобщенията. Чуждата му стая се изпълни с познат момчешки глас:
— Здрасти, ние сме. Днес обявиха присъдата. Мама плаче, затова ме остави аз да ти го съобщя.
Хари си пое дъх и се стегна.
— Утре се прибираме.
Хари спря да диша. Чу ли правилно? Прибираме се утре?
— Спечелихме. Трябваше да видиш муцуните на татковите адвокати. Мама ми обясни, че всички очаквали да загубим. Мамо, искаш ли… не, тя сега плаче. След малко ще ходим в „Макдоналдс“ да празнуваме. Мама поръча да те питам дали ще ни посрещнеш. Чао.
Хари чу дишането на Олег в слушалката, а отзад долиташе подсмърчане и смях. После Олег се обади, по-тихо:
— Ще се радвам, ако дойдеш, Хари.
Хари се отпусна на стола. В гърлото му беше заседнала огромна буца и сълзите рукнаха неудържимо.
Шеста част
Четиридесет и първа глава
А#мен
Небето беше ясно, но духаше хладен вятър. Бледото слънце почти не топлеше, затова Хари и Ауне само бяха разтворили реверите си. Вървяха плътно един до друг по алеята с брезите, съблекли вече одеждите си за зимата.
— Жена ми изкоментира колко щастлив звучеше, като ми съобщи за завръщането на Ракел и Олег — каза Ауне. — Попита ме дали това означава, че в скоро време ще заживеете заедно.
В отговор Хари само се усмихна.
— При всички случаи в къщата й има достатъчно място — продължи словесната си атака Ауне.
— Така е — съгласи се Хари. — Напомни на твоята Каролине онзи цитат от Ула Бауер.
— „Преместих се на улица «Безгрижие».“
— „Но и това не помогна.“
61
Сузане Брьогер (р. 1944) — нашумяла датска писателка, представителка на т.нар. женска литература. — Бел.прев.